Анализ на данъчните приходи на република българия
Съдържание
1. Структура на данъчните
приходи в България
2. Сравнителен анализ –
България и страните от ЕС
3. Данъчни системи и ефективност
I.
Увод
Данъчните приходи са основата за
функционирането на институционалния апарат във всяка една страна. Държавната
администрация, управлението, както и предлагането на функциите с пълна
обществена полезност (отбрана, сигурност и тн.) са базирани на бюджетните
разходи, които пък са осигурени от данъчните приходи.
Целта на този анализ е разглеждане на структурата на данъчните приходи в Република България. Обхватът е свързан не само с анализирането на промените в структурата на основните приходи за последните 10 години, но и съпоставянето им със структурите на останалите държави в ЕС с цел оценка на тяхната ефективност.
Въпросите, на които настоящото изследване търси отговор са дали структурата на данъчните приходи в България е устойчива в нейното приложение и устои, както и дали и до колко тя е оптимална с оглед функциите на държавата. За отговор на тези въпроси са прилежни времеви, крос секционни и теоретични съпоставки на структурата на данъчните приходи и нейната значимост.
II. Изложение
Обхватът на настоящия анализ е свързан не
само с количествения и относителния анализ на структурата на данъчните приходи
в България, но и с прилагане на сравнителен анализ на получените данни към
добрите практики и открояване на тенденции и евентуални проблемни сфери в данъчната
структура. Целта на изложените данни е не само обрисуването на данъчната
картина в страната, но и изтъкването на положителните и отрицателни тенденции,
политики и системи.
1. Структура на данъчните приходи в България
Структурата на данъчните и общите
консолидирани приходи в националния бюджет на България за периода 2014-2022 г.,
по данни от консолидираната финансова програма на Министерство на финансите[1]
е, както следва:
Таблица 1: Консолидирани бюджетни приходи, 2014-2023 г.
|
Година/ Вид приход |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
Q2 2023 |
|
Преки данъци |
4 276 |
4 592 |
5 037 |
5 644 |
6 133 |
6 715 |
6 914 |
8 258 |
9 924 |
4 946 |
|
Данъци
върху печалбата |
1 679 |
1 860 |
2 076 |
2 308 |
2 464 |
2 695 |
2 715 |
3 406 |
4 593 |
2 086 |
|
Данъци върху доходите на физическите лица |
2 597 |
2 731 |
2 961 |
3 336 |
3 668 |
4 020 |
4 199 |
4 852 |
5 331 |
2 860 |
|
Косвени
данъци |
11 303 |
12 265 |
13 358 |
14 305 |
15 267 |
16 572 |
16 465 |
18 638 |
21 038 |
10 261 |
|
Данък върху добавената стойност |
7 264 |
7 740 |
8 553 |
9 320 |
10
064 |
11
086 |
11
021 |
12
979 |
15
331 |
7 423 |
|
Акцизи |
4 039 |
4 525 |
4 805 |
4 985 |
5 203 |
5 486 |
5 445 |
5 660 |
5 707 |
2 838 |
|
Мита и митнически такси |
153 |
159 |
173 |
194 |
226 |
231 |
210 |
290 |
451 |
166 |
|
Социални
и здравно-осигурителни вноски |
6 449 |
6 947 |
7 318 |
8 365 |
9 458 |
10 547 |
11 008 |
12 230 |
13 738 |
7 440 |
|
Други данъци |
847 |
893 |
1 017 |
1 073 |
1 151 |
1 216 |
1 251 |
1 460 |
1 632 |
1 748 |
|
Неданъчни
приходи |
3 460 |
3 696 |
4 150 |
4 215 |
5 302 |
6 303 |
5 773 |
8 118 |
12 000 |
5 621 |
|
Помощи и дарения |
2 921 |
3 648 |
2 907 |
1 521 |
2 113 |
2 465 |
2 696 |
3 465 |
6 005 |
1 203 |
|
Общо консолидирани приходи |
29 409 |
32 200 |
33 959 |
35 317 |
39 651 |
44 049 |
44 318 |
52 459 |
64 789 |
31 385 |
От горната таблица е видно, че основни за
републиканския бюджет се явяват данъчните приходи от данъка върху добавената
стойност (и косвените данъци като цяло), следвани от преките данъци върху
доходите на физическите и юридическите лица.
|
Година/ Вид приход |
Минимална
стойност |
Максимална
Стойност |
Δ 2022 |
Δ Q2 2023 |
|
Преки данъци |
14% |
16% |
1% |
1% |
|
Данъци
върху печалбата |
6% |
7% |
1% |
1% |
|
Данъци върху доходите на физическите лица |
8% |
9% |
-1% |
0% |
|
Косвени
данъци |
32% |
41% |
-6% |
-6% |
|
Данък върху добавената стойност |
24% |
26% |
-1% |
-1% |
|
Акцизи |
9% |
14% |
-5% |
-5% |
|
Мита и митнически такси |
0% |
1% |
0% |
0% |
|
Социални
и здравно-осигурителни вноски |
21% |
25% |
-1% |
2% |
|
Други данъци |
3% |
6% |
0% |
3% |
|
Неданъчни
приходи |
11% |
19% |
7% |
6% |
|
Помощи и дарения |
4% |
11% |
-1% |
-6% |
Анализът на промените във видовете данъчни
приходи съотнесени към общите постъпления в държавния бюджет показват, че има
намаление на дела на приходите от косвени данъци за сметка главно на
неданъчните приходи. Като неданъчни приходи са класифицирани[3]
приходите от доходи и собственост на държавата, приходите от държавни и
административни такси, приходи от глоби и конфискации и др. Водещо при
нарастването на дела на тези приходи е промяната в държавната политика по
отношение на получаването на дивиденти от държавните предприятия. Двигател за
ръста на неданъчните приходи се явяват дивидентите от държавни предприятия и
промяната в политиката по отношение на изплащането им. В последните години
редица печеливши държавни предприятия, като НЕК, Булгартрансгаз, предприятията
от отбранителната индустрия, изплащат под формата на дивидент 100 % от
печалбата си към държавния бюджет. В свое изказване министърът на финансите,
Асен Василев, заяви, цитиран от прес-центъра на министерството: „Една от
мерките за повишаване на събираемостта в бюджета, предложена още от служебния
кабинет беше да се събере 100%, а не само 50% от дивидента на държавните
предприятия. Днес приехме тази мярка, така че да имаме събираемост от 100% от
дивидента“.[4]
Устойчивостта на такава мярка може да бъде разглеждана през призмата на това доколко държавните предприятия биха могли да поддържат текущите нива на печелившост без необходимите за това инвестиции. Средствата за такива инвестиции, съвсем резонно, биха били реализираните, но неразпределени от тях като дивидент, печалби. Третирането на тези неданъчни приходи като подобрение на събираемостта де факто е парадоксално – държавата, като принципал на държавните търговски предприятия може да изиска (гласува) получаването на дивидент, като това реално не може да се третира като системно подобряване на събираемост на приходите.
Извън горните описани промени, е важно да
се отбележи, че общите данъчни приходи като относителен дял остават на стабилни
равнища, като делът на приходите от преки данъци бележи минимални изменения.
Това се явява явна демонстрация на послдеователността и липсата на сериозни
изменения в законите за облагане на доходите на физически лица и корпоративното
подоходно облагане. След премахването на прогресивното данъчно облагане от
правителството на Сергей Станишев през 2007 г. няма почти никакви съществени
изменения в законовата уредба на преките данъци в България.
При косвените данъци, които са основни като абсолютна стойност за бюджетните приходи, се наблюдава спад на относителния дял от 6 % за периода 2014-2022 г. Този спад главно се дължи на спада на дела на доходите от акцизи в страната, докато приходите от данъка върху добавената стойност остават стабилни.
Таблица 3: Видове приходи
съотнесени към номинален брутен вътрешен продукт[5]
|
Година/ Вид приход |
Минимална
стойност |
Максимална
Стойност |
Δ 2022 |
Δ Q2 2023 |
|
Преки данъци |
5% |
6% |
1% |
1% |
|
Данъци
върху печалбата |
2% |
3% |
1% |
1% |
|
Данъци върху доходите на физическите лица |
3% |
3% |
0% |
0% |
|
Косвени
данъци |
12% |
14% |
-1% |
-1% |
|
Данък върху добавената стойност |
9% |
9% |
1% |
0% |
|
Акцизи |
3% |
5% |
-1% |
-1% |
|
Мита и митнически такси |
0% |
0% |
0% |
0% |
|
Социални
и здравно-осигурителни вноски |
8% |
9% |
1% |
1% |
|
Други данъци |
1% |
2% |
0% |
1% |
|
Неданъчни
приходи |
4% |
7% |
3% |
3% |
|
Помощи и дарения |
1% |
4% |
0% |
-2% |
|
Общо
консолидирани приходи |
34% |
От горната таблица е видно, че съотнесени към БВП на страната, отделните видове данъчни и неданъчни приходи остават на изключително стабилни нива през разглеждания период. Повишаването на дела на приходите от данъци върху печалбата донякъде е индикатор за подобряващата се корпоративна среда в страната. Дяловете на данъка върху доходните на физическите лица и данъка върху добавената стойност остават стабилни (съотв. 3 % и 9 % от БВП). И тук основната промяна идва от нарастването на неданъчните приходи.
Важно е да се отбележи, че консолидираните приходи на държавния бюджет нарастват като общ дял от БВП на България (от 45 % през 2014 г. до над 38 % през 2022 г. и първото полугодие на 2023 г.). Това нарастване може да бъде определено като опит за засилване на преразпределящата роля на държавата и държавното влияние върху икономиката на страната.
Структурата на приходите в консолидирания
държавен бюджет се явява най-чувствителна по отношение на промените в данъчните
политики, какъвто е примера с неданъчните приходи.. Тъй като през последното
десетилетие сериозни данъчни промени и реформи не са провеждани, структурата на
приходите и техните относителни дялове остават на стабилни нива
2. Сравнителен анализ – България и страните
от ЕС
С цел поставяне на контекст в структурата
на данъчните приходи, същите ще бъдат съпоставени с тези на страните от
Европейския съюз и Евро зоната съобразно данни за данъчните приходи като % от
БВП на Европейския данъчен и митнически съюз за 2021 г.[6]
Таблица 4: Сравнителен анализ България, ЕС
и Евро зона
Таблица 4: Видове приходи съотнесени към
номинален брутен вътрешен продукт, извадка
за ЕС
|
Косвени
данъци |
Страна |
Преки
данъци |
Страна |
Общо
данъчни приходи |
||
|
България |
15.2% |
6.7% |
30.7% |
|||
|
ЕС |
13.8% |
13.6% |
40.7% |
|||
|
Евро зона |
13.4% |
13.6% |
41.1% |
|||
|
Най-висок |
21.7% |
Швеция |
32.5% |
Дания |
48.1% |
Дания |
|
Най-нисък |
7.1% |
Ирландия |
5.2% |
Румъния |
21.1% |
Ирландия |
България събира по-висок дял на косвените данъци съотнесени към БВП на страната от средното за ЕС и Евро зоната .Републиканският бюджет разчита в по-голяма степен на косвените данъци и по-специално ДДС отколкото страните от ЕС, като това може да постави страната в по-сериозен бюджетен риск при свиване на потреблението (данъкът върху добавената стойност е водещ при формирането на приходите от косвени данъци). С най-голям дял от приходите от косвени данъци в страните от ЕС е Швеция, където основната ставка на данъка върху добавената стойност е 25 % (с облекчения за някои стоки и услуги)[7]. Най-нисък е дела на косвените данъци от БВП на Ирландия, като това е въпреки сравнително високата ставка от 23 % по ДДС.
При преките данъци, България е част от страните, които генерират сравнително малък дял на преките данъци като % от БВП. Най-висок е този процент в Дания, където е в сила прогресивна данъчна система, а максималната ставка за облагане на доходите на физически лица достига до над 55 %[8], а нормата на облагане на корпоративните печалби е 22 %[9]. Най-ниски като дял от БВП са преките данъци в Румъния, където данъците на физическите лица се облагат с плосък данък от 10 %[10], а корпоративните печалби – най-често с 16 %.
Като цяло съпоставянето на България със
страните от европейския съюз показва, че поддържането на ниски данъчни ставки
по доходните на физическите лица и корпоративните печалби поставя страната в
позиция далеч от средната за ЕС, докато по отношение на косвените данъци
България е близо, но над, средните стойности за съюза. Като цяло страната
преразпределя по-малко от средното за ЕС БВП чрез данъчни приходи.
„Изоставането“ по отношение на
относителния дял на преките данъчни и общите данъчни приходи като % от БВП
предоставя възможност за България за евентуалното им увеличаване с цел
увеличаването на общите данъчни приходи като дял от БВП на страната.
3. Данъчни системи и ефективност
С цел разглеждане на ефективността на данъчните приходи и система в България, акцент ще бъде поставен върху сегашното състояние на структурата на данъчните приходи с водеща роля на косвените данъци, както и върху преразпределителната функция на данъците в обществото като цяло.
Франк Рамзи (1927)[11] разглежда оптималността на прилагането на една обща ставка на данъка върху добавената стойност за всички продукти и услуги, като доказва, че ефективната ставка на данъка върху добавената стойност би довела до еднакво намаление на компенсираното търсене на всички продукти и услуги. Това изключва единната ставка като ефективен вариант. В България единната ставка по данъка върху добавената стойност бе факт до скоро, като кризата с пандемията ковид-19 доведе до извеждането на ресторантьорския и хотелиерския бизнес от нея и облагането на предлаганите от тях услуги с по-ниски нива на ДДС. Като вземем пред вид времето, в което това прилагане на диференцирана ставка бе приложено, както и липсата на обоснован икономически анализ за прилагането му, можем лесно да заключим, че въвеждането на диференцираната ДДС ставка няма кой знае колко общо с икономическата теория и дефинициите на Рамзи.
Колкото до преките данъци, Gentry
(1999)[12]постулира рамка за определяне на
ефективността им. Свързана с 4 основни критерия:
1.
Колко данъчни приходи са нужни на правителството.
2.
Предпочитанията на обществото за преразпределение, свързани с функцията на
обществена полезност.
3.
Колко еластични са предпочитанията на индивидите за предлагане на труд от
доходите от труд след данъчно облагане.
4.
Неравенството в доходите в обществото преди тяхното данъчно облагане.
Прилагането на оптимална система, свързана с преките данъци е силно чувствително към всеки един от изброените компоненти. Наличието на каквито и да е предпочитания за преразпределение, както и високите неравенства водят към прилагането на прогресивно облагане на доходите.
За оценка на системата на плоския
подоходен данък в България, трябва да се вземе предвид нивото на икономическо
неравенство на населението. Най-универсалният подход за измерването му е т.
нар. „коефициент на Джини“ [13],
който измерва статистическата
дисперсия на неравенствата в доходите.
Данните на World Population Review[14] за 2023 за страните от ЕС и техният
коефициент на Джини за неравенство в доходите са (1 е абсолютно неравенство, 0
– абсолютно равенство), както следва:
Таблица 5: Коефициент на Джини за страните от ЕС, 2023
|
България |
40.5 |
Германия |
33.4 |
Дания |
27.5 |
|
Литва |
36 |
Средно ЕС |
31.7 |
Финландия |
27.1 |
|
Латвия |
35.7 |
Естония |
31.7 |
Чехия |
26.2 |
|
Италия |
35.2 |
Франция |
30.7 |
Белгия |
26 |
|
Испания |
34.9 |
Австрия |
30.7 |
Нидерландия |
26 |
|
Португалия |
34.7 |
Унгария |
30.7 |
Словения |
24 |
|
Румъния |
34.6 |
Хърватия |
29.8 |
Словакия |
23.2 |
|
Гърция |
33.6 |
Ирландия |
29.7 |
||
|
Люксембург |
33.4 |
Швеция |
29.5 |
||
|
Кипър |
31.7 |
Полша |
28.8 |
Таблица 5 е ясно доказателство, че неравенствата в доходите в България са най-ясно изразени от всички страни от ЕС. Неефективността на преразпределителната функция на плоското облагане на доходите със сигурност е един от основните фактори, допринасящ за това.
II.
Заключение
Структурата на данъчните приходи в България изглежда сравнително устойчива поне в последните десет години. Водеща роля имат косвените данъци, с най-висок дял от данъчните приходи е данъка върху добавената стойност. Липсата на политическа воля за анализ и промяна в данъчната система е видна, като принципът е да не се променя нещо, което работи. Това особено силно важи както за ставката на данъка върху добавената стойност, така и за прилагането на плоският данък при подоходното и корпоративното облагане.
Данъчните приходи са най-чувствителни към политиките по държавния бюджет. Явен пример за това е сериозното нарастване на неданъчните приходи, свързани главно с дивидентите на държавните предприятия, внасяни в държавния бюджет в годините след ковид-19 пандемията.
В сравнение с останалите страни от ЕС, България разчита сериозно повече на косвените данъци за формиране на данъчните си приходи, докато общият дял на данъчните приходи от БВП на страната е на едно от най-ниските равнища за Съюза.
С оглед на ефективността на структурата на данъчните приходи и данъчната система в страната, прилагането на фиксирани ставки върху добавената стойност и плоско подоходно и корпоративно облагане създават предпоставки за неефективност, като по настоящем България е страната с най-голямо неравенство на доходите в ЕС.
Евентуални препоръки за преодоляване на
тези неефективност биха били:
·
Рaзглеждане на възможностите за прилагане на
диференцирани ставки по данъка върху добавената стойност на база икономически,
а не политически доводи.
·
Възможно
прилагане на прогресивно подоходно облагане.
·
Засилване
на преразпределителната роля на държавата чрез общо нарастване на дела на
данъчните приходи от БВП на страната.
· Разбира се, всяка една от тези мерки би била приложима само при политическа воля от една страна и разбиране на обществото от нуждата от прилагането им. Второто условие минава през общото доверие на обществото в политическата и държавна система.
Библиография
Ramsey,
F. P. (1927). A Contribution to the Theory of Taxation. The economic
journal, 37(145), 47-61.
Gentry,
W. M. (1999). Optimal taxation. The Encyclopedia of Taxation and Tax
Policy, 307-309.
Gini,
Corrado (1936). On the Measure of Concentration with Special Reference to
Income and Statistics, Colorado College Publication, General Series No. 208,
73–79.
[2]
Реална представа за тежестта и
важността на данъчните приходи дава съпоставянето им с номиналния БВП на
страната. Ако бъде използван реален БВП на база ППС, то данните биха били
изкривени, тъй като сравнението би било в левове от текуща година, сравнени с
левове от базовата година.
[3]Единна бюджетна класификация за 2022 г., https://www.minfin.bg/upload/49694/EBK-2022-Public.pdf
[4]
https://www.minfin.bg/bg/news/12235
[5]
Данни НСИ: https://www.nsi.bg/bg/content/2195/%D0%B1%D0%B2%D0%BF-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE
[6]
https://webgate.ec.europa.eu/taxation_customs/redisstat/databrowser/view/TAX_TYPE/default/table?lang=en&category=TAX_REVENUE
[11]
Ramsey,
F. P. (1927). A Contribution to the Theory of Taxation. The economic
journal, 37(145), 47-61.
[12]
Gentry,
W. M. (1999). Optimal taxation. The Encyclopedia of Taxation and Tax
Policy, 307-309.
[13]
Gini, Corrado (1936). "On the Measure of Concentration with Special
Reference to Income and Statistics", Colorado College Publication, General
Series No. 208, 73–79.
[14]
https://worldpopulationreview.com/country-rankings/wealth-inequality-by-country
Comments
Post a Comment