Анализ на състоянието на банковата система в България и перспективите с оглед присъединяването на страната към Еврозоната
Банковата система играе ключова роля в
икономическото развитие и стабилността на всяка държава. Тя е не само основен
двигател за икономически растеж, но и важен механизъм за управление на
рисковете, свързани с вътрешни и външни икономически предизвикателства. В
случая на България, банковата система не само отразява динамиката на
националната икономика, но и се явява основен фактор за подготовката на
страната за интеграция в Еврозоната – един от най-важните икономически и
политически проекти на Европейския съюз. Настоящият труд разглежда подробно
състоянието на банковата система в България, нейното развитие през последното
десетилетие и перспективите пред нея в контекста на предстоящото присъединяване
към Еврозоната.
През последните години българската банкова
система демонстрира значителна устойчивост и динамичност. След финансовата
криза от 1997 г., която доведе до срив на банковия сектор, страната въведе
валутен борд, който ограничи монетарната политика и наложи по-строги регулации
върху финансовите институции. Този ход положи основата за изграждането на
по-стабилна и добре регулирана банкова система. Въпреки това, банковият сектор
бе изправен пред нови предизвикателства, включително глобалната финансова криза
от 2007–2008 г., фалита на Корпоративна търговска банка през 2014 г., както и
влиянието на ковид-19 пандемията през 2020 г. и последвалата икономическа
несигурност. Независимо от тези трудности, секторът се адаптира и днес се
характеризира с висока рентабилност, стабилна ликвидност и подобрено управление
на риска.
Анализът на българската банкова система
изисква разглеждане на различни аспекти– от структурата на сектора и
концентрацията на активи до качеството на кредитния портфейл и ефективността на
финансовите институции. Важен е и въпросът за готовността на сектора за
присъединяване към Еврозоната, което изисква изпълнение на специфични критерии
и адаптация към нова парична политика. Присъединяването към Еврозоната е не
само икономически, но и стратегически процес, който ще засегне всички аспекти
на финансовата система – от ликвидността и капиталовата адекватност до
регулациите и надзора от Европейската централна банка.
Целта на дипломната работа е да предостави
детайлен анализ на текущото състояние на банковата система в България, да оцени
нейната стабилност и ефективност и да разгледа готовността ѝ за приемането на
еврото. Темите се фокусират върху няколко основни въпроса. Първо, какви са
текущите показатели на банковия сектор – рентабилност, ликвидност, качество на
активите и капиталова адекватност? Второ, какви са основните предизвикателства,
които предстоят пред банките в контекста на присъединяването към Еврозоната? И
трето, какви са потенциалните ползи и рискове от този процес както за банковия
сектор, така и за българската икономика като цяло? От тях произтичат и
определени задачи, които се изпълняват в дипломната работа:
- Да се
направи преглед на икономическата литература относно използваните показатели за
анализ на състоянието на банковата система;
- Да се
анализира рентабилността, ликвидността, качеството на активите и капиталовата
адекватност на банките в България;
- Да се
разкрият основните предизвикателства, пред които са изправени банките в
страната;
- Да се
разкрият потенциалните рискове и ползи за банковата система от присъединяването
на страната в еврозоната.
Обектът на изследването е банковата
система в България, а предметът – нейното развитие и готовност за
присъединяване към Еврозоната. Тезата е, че българската банкова система е
стабилна и ефективна, но евентуалното приемането на еврото ще допринесе и стратегически
ползи за сектора и икономиката на страната. За да подкрепи тази теза, анализът
разглежда подробно структурните промени в банковия сектор, динамиката на
кредитните портфейли, нивата на лошите кредити, ефективността на банките и
техния финансов резултат.
Работата е структурирана в три основни
части. В първата глава се представят подходите и показателите за анализ на
състоянието на банковата система. Разгледана е съществуващата научна
литература, като се изследват ключови фактори като концентрацията на банковия
сектор, ликвидността и капиталовата адекватност. Втората глава предлага
задълбочен анализ на текущото състояние на банковия сектор в България.
Акцентира се върху структурата на сектора, динамиката на активите,
ефективността и устойчивостта на банките. Третата глава е посветена на
перспективите за развитие на банковата система в контекста на членството на
България в Еврозоната. Тук се разглеждат както потенциалните ползи – по-добра
финансова интеграция, достъп до ликвидна подкрепа и репо операции от
Европейската централна банка, така и рисковете – оперативни разходи,
конкуренция и влияние върху лихвените маржове.
Използваните методи в изследването
включват както количествени, така и качествени анализи. Количественият анализ
се базира на данни от Българската народна банка (БНБ), Европейската централна
банка (ЕЦБ) и международни финансови институции, които предоставят обективна
основа за оценка на банковата система. Качественият анализ се фокусира върху
литературния преглед и интерпретацията на резултатите в контекста на
съвременните икономически условия.
Въвеждането на еврото като официална
валута в България ще доведе до трансформация на финансовата система. Това ще
засегне както оперативните процеси в банките, така и макроикономическата среда
на страната. От ключово значение е оценката на това как банковият сектор ще се
адаптира към новите условия, като същевременно запази стабилността и
рентабилността си. Анализът в този труд цели не само да идентифицира тези
предизвикателства, но и да предложи препоръки за тяхното успешно преодоляване.
ГЛАВА
I: ПОДХОДИ
И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА БАНКОВАТА СИСТЕМА.ПРЕГЛЕД НА
ЛИТЕРАТУРАТА
1. Подходи и показатели за анализ на състоянието на
банковата система
Анализът на банковата система в България стъпва върху
данните, публикувани от всички търговски банки и обобщавани от Българската
народна банка на месечна база, както и допълнителните годишни данни публикувани
от централната банка. Наличието на достатъчно качествени по вид (банките в
България подлежат на широк спектър от регулации, надзор на годишна и специална
база от БНБ, както и на задължителни одити, а най-големите 5 банки у нас
подлежат на пряк надзор от Европейската централна банка като част от
механизмите за съответствие, свързани с т. нар. „чакалня за Еврозоната“ или ERM
II механизма).
В тази връзка подходът при анализа на банковата система е
свързан с отчитане на важни показатели, свързани с рисковия профил на системата
(възвръщаемост, необслужвани кредити, капиталови буфери) и нейната
възвръщаемост (приходни компоненти, обща възвръщаемост и ефективност).
В допълнение към това, анализът обхваща и готовността на банковата
система в България за приемането на страната в Еврозоната. Макар самото
приемане на еврото за единствена валута у нас да не доведе до сериозна промяна
на икономическата конюнктура поради действащия от 1998 г. паричен съвет, то
приемането на еврото и паричната трансформация, които биха се случили след
влизането на страната ни в Еврозоната, ще окажат своете влияние върху банковата
система. Тяхното въздействие би било свързано както с оперативна трансформация
и известни рискове (превалутиране на активи и пасиви, промяна на машините за
касово разпространение), така и с възможни положителни въздействия, които
следва да бъдат отчетени.
Настоящият анализ включва в себе си редица методи на
оценка, от количествено сравнение на ключови показатели на банковата система
през статистически анализ на дадени компоненти. Целта е постигането на възможно
най-широкообхватна картина за състоянието на банковата система и банките в
България.
2. Преглед на литературата
В икономическата литература се срещат изследвания, които
се отнасят както за изследване на банковите системи за отделна страна (Valla,
Saes-Escorbiag и Tiesset (2008)[1]),
така и изследвания за развититето на банковите системи в група от страни със
сходно развитите (Beck и др. (2006)[2],
Čihák и Schaeck (2007)[3]).
От друга страна изследванията се занимават както с анализ на стабилността на
банковата система (Fidrmuc и Worgotter (2014)[4]) изследване на структурата на финансовата и
в частност банковата система, на ефективността на банките, както и изследвания,
занимаващи се с влиянието на кризите върху банковата система.
Научната литература предлага много различни подходи при
изследването на структурата на банковата система. Докато структурното
разделение на местни и чуждестранни банки е донякъде популярно, но поне от
научна гледна точка не дава ясна основа за изводи относно състоянието и
устойчивостта и стабилността на банковата система от кризи, то сериозен обем
научна литература изследва концентрацията в банковата система. За
сметка на това, редица изследвания се занимават с развитието на банковите
системи в отделна страна (напр. Beck и др. (2006)[5],
Čihák и Schaeck (2007)[6]).
Други излседвания се фокусират върху отделни компоненти на банковата система,
като напр. ликвидността (Valla, Saes-Escorbiag и Tiesset (2008)[7]),
капиталовата адекватност (Andersen и Juerlsrud (2024)[8]),
детерминантите на рентабилността (Ercegovac, Klinac и Zdrilic (2020)[9]). Въвеждането
на еврото като единствена валута води след себе си редица икономически рискове
и ползи, като добра база за ефекта му върху банковата система може да бъде
изведена от труда на Fidrmuc и Worgotter (2014)[10]
за промените в сектора след приемането на еврото в страната, както и от изследването
на Liargovas и Repousis (2012)[11]
за ефектите на Еврозоната върху Гърция.
Прегледът на научната литература позволява определянето на
основни фактори, които да бъдат разгледани през призмата на българската банкова
систем и които да послужат за отправна точка, както за заключения за сегашния и
статус, така и за дефинирането на потенциалните положителни ефекти и рискове,
които биха могли да произлязат от очакваното приемане на България в Еврозоната
Beck и др. (2006)[12]
констатират, че банкови кризи е значително по-малко вероятно да настъпят в
икономики с по-концентрирана банкова система, дори след като се отчете
влиянието на разликите в регулациите по отношение на банковата система и
конкурентното право, макроикономическото състояние и шоковете за икономиката.
Данните на авторите доказват, че повишение в концентрацията на банковия сектор
с една стандартна девиация понижава риска от настъпването на кризи с 1 % (като
стандартният риск от настъпване на кризи е оценен на 5 %).
Čihák и Schaeck (2007)[13] в
доклад за Международния валутен фонд не само повторно доказват валидността на
горните аргументи, но и добавят към тях повишаването на съотношението на необслужваните
кредити към брутните кредити като индикатор за влошаване на състоянието на
банковия сектор. Авторите също така индикират, че забавянето на ROE
(възвръщаемост на собствения капитал) на банките е пред-кризисен
индикатор.
Що се отнася до ликвидността на банките, Valla,
Saes-Escorbiag и Tiesset (2008)[14]
след изследване на френската банкова система откриват, че разрастването или
намаляването на банковата ликвидност се отразяват проциклично на икономическите
цикли, като имат изпреварваща роля от две тримесечия. Adelopo и др. (2021)[15]
открива значителна положителна взаимовръзка на ликвидността на банковата
система, измерена като съотношение на общото ниво на кредитите към общото ниво
на депозитите в банките, и тяхната норма на възвръщаемост. Възвръщаемостта
на банковата система е разгледана и от Ercegovac, Klinac и Zdrilic (2020)[16].
В труда си авторите изследват различни детерминанти на възвръщаемостта на
редица големи банкови групи в Европа след финансовата криза от 2007 г. и чрез
регресионен модел откриват значителна негативна взаимовръзка между нивата на необслужваните
(nonperforming) активи на банките и тяхната устойчива възвръщаемост.
Нивата на капиталова адекватност определят каква част от
опусканите от банковата система кредити са финансирани със значително
по-скъпата компонента на собствения капитал на банките. Andersen и Juerlsrud (2024)[17]
изследват взаимовръзката между капиталовата адекватност на банките в Норвегия и
техните нива на капитала от първи ред (СЕТ1), като определят оптимално ниво на
капитала от първи ред, което гарантира най-добро съотношение на риска в
системата и цените на кредитното финансиране, между 12 и 19 %.
С оглед присъединяването на България към Еврозоната, е
важно да бъдат разгледани, както ефектите и потенциалните рискове пред
банковата система предвид влизането в паричния съюз, така и готовността на
българската банкова система за такова приемане. Не на последно място, важно е
да бъдат отбелязани и възможностите, които членството в Еврозоната ще
предостави за банковата система у нас. Liargovas и Repousis (2012)[18]
разглеждат влизането на Гърция в Еврозоната и откриват, че има значително
понижение на лихвените разходи (изчислени като общо лихвени разходи разделени
на общо пасиви) след
влизането на страната в Еврозоната. Fidrmuc и Worgotter (2014)[19]
изследват засилването на корелациите в банковите системи на Словакия преди и
след въвеждането на еврото през 2009 г., като откриват значително засилване на
корелацията на ръста на кредитирането с този в Еврозоната след приемането на
еврото.
Изборът на последните 10 години като период на
изследването позволява известно редуциране на шума в данните, произлизащ от
глобални макроикономически фактори като финансовата криза от 2007 г. и
последвалата я дългова криза на страните от Южна Европа в периода 2010 – 2014
г. В допълнение към това, изследването на банковата система в периода след
фалита и Корпоративна търговска банка АД позволява отстраняване на
неефективностите, произхождащи от изключително високата лихвена политика по
отношение на депозитите, диктувана от тази търговска банка.
ГЛАВА
II. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА БАНКОВАТА СИСТЕМА
1. Анализ на структурата на банковата система и динамика на
активите
По данни на Българска народна банка към 31.12.2024 г. в
България дейност извършват 17 регистрирани в Република България търговски банки
и 6 клона на чуждестранни банки. БНБ разделя банките в България на банки от Група
1 (петте най-големи банки по активи в страната), Група 2 (всички останали
регистрирани у нас банки) и Група 3 (клонове на чуждестранни
банки).
Таблица 1: Дял от активите, депозитите и кредитите на
банките от Група 1
|
Година |
2024 |
2023 |
2022 |
2021 |
2020 |
2019 |
2018 |
2017 |
2016 |
2015 |
|
Група 1
Активи |
76.8% |
76.8% |
67.2% |
66.9% |
66.6% |
62.1% |
59.4% |
55.9% |
57.3% |
57.3% |
|
Група 1
Депозити |
77.0% |
77.0% |
67.1% |
66.5% |
66.2% |
61.3% |
58.4% |
55.1% |
56.7% |
56.7% |
|
Група 1
Кредити |
79.4% |
79.5% |
69.6% |
68.3% |
68.7% |
64.3% |
61.1% |
57.4% |
57.7% |
58.3% |
|
Група 1
Дял от печалбата |
80.0% |
79.8% |
70.8% |
81.0% |
88.0% |
69.6% |
68.8% |
61.1% |
70.9% |
82.1% |
Източник данни: БНБ (https://www.bnb.bg/BankSupervision/BSCreditInstitution/BSCIFinansReports/BSCIFRBankingSystem/BS_202412_BG)
След финансовата криза от 1997 г. в банковата система в
България се наблюдава период на относителна стабилност, прекъснат през 2014 г.
с идиосинкратичния шок, свързан с фалита на Корпоративна търговска банка
АД. Преди фалита си банката бе една от най-големите в
страната (на шесто място по активи в банковия сектор), като въпреки системното
си значение, фалитът на Корпоративна търговска банка не предизвика ефект на
разливане спрямо останалата част от системата. Това бе и доказателство за
изградената след 1997 г. устойчивост на банковата система в България, която не
допусна значителния индивидуален фалит да прерасне в системна
криза.
Анализът на структурата на банковата система цели да
отговори на въпроса доколко устойчивостта на банковата система у нас е
запазена, както и какво се очаква да бъде развитието на системата в близко
бъдеще.
Анализът на банковата система в България обхваща периода
от края на 2015 г. до 31.12.2024 г. като най-скорошен период, за който БНБ
публикува данни за състоянието на банковата система. С цел максимална
прецизност на данните, тези за лошите и необслужвани кредити в системата, както
и тези за капиталовата адекватност на системата са представени до 31.12.2024
г., за който период са и последните публикувани от БНБ данни.
Развитието на банковата система в България през
разглеждания период може да бъде описано най-кратко с думата стабилност.
Активите на банковата система са под 95 % от БВП на страната, като тяхното
движение за последната година е онагледено в Фигура 1:
Фигура 1: Активи на
банковата система като дял от номиналния БВП на България
Източник: Данни за активите на Бановата система
БНБ, данни за номинален БВП НСИ (годишно изгладен към края на третото
тримесечие на 2024 г.)
В наблюдавания период активите на банковата система в
България нарастват от 87.5 млрд. лв. в края на 2015 г. до 191.6 млрд. лв.
в края на 2024 г. Като цяло коефициентът на проникване на банковите активи е
между 90 и 100 %, като само през 2020 г. проникването достига над 100 %, преди
да отбележи спад до 92 % през 2022 г., а в края на 2024 г. активите отново се покачват
д0 94.6 %. Като цяло коефициенти на
проникване под 100 % показват възможности за бъдещ ръст на банковата система,
но е важно те да бъдат разгледани през призмата на най-близките като
икономическа постановка страни на България.
Сравнение с данните на Световната банка[20]
(налични до 2021 г.) показват, че проникването на банковата система в България
е на средни нива. За сравнение в развитите европейски страни коефициентът на
общо активи на търговските банки към номиналния БВП на страната е по-скоро 100
% (115.5 % за Италия, 131.1 % за Франция, 119.6 % за Испания, 95.9 % за
Германия), докато в съседни на нас страни се наблюдават по-ниски коефициенти на
проникване (73.1 % за Гърция, 40.8 % за Румъния). Част от вариацията,
наблюдавана в данните, може да бъде обяснена с липсата на валутен борд
(Румъния) и сериозното преструктуриране на банковата система и отчетените от
търговските банки значителни загуби, свързани с дълговата криза на страните от
Южна Европа (Гърция).
В чисто времеви период, намаляването на икономическото
проникване на банковата система в страната съвпада с периодите на висока
инфлация от 2022 г. насам. Тези периоди са обусловени със сериозно нарастване
на номиналния БВП на България, свързани с темповете на инфлация през 2022 г.
(16.9 % по данни на НСИ) и 2023 г. (4.7 % по данни на НСИ), като банковата
система в България все още изостава от допълнителното консумиране на този ръст
като база от активи, въпреки отчитането на брутното нарастване на същите за
периода.
Използвайки данни за коефициентите на проникване,
изчислени като общо активи в търговските банки като дял от номиналния БВП на
страните от ЕС, по данни на Световната банка3:
Източник: Световната банка
Данните от предходната таблица трябва да бъдат взети предвид
с особено внимание по отношение на това, че методологията на Световната банка е
свързана с отчитане на активите на местните търговски банки, което води след
себе си известни ограничения, свързани със свободния пазар в Европейския съюз.
Така например водещите банки в Кипър са с гръцка регистрация и статистиката на
Световната банка ги отчита като гръцки такива.
Въпреки ограниченията в данните, горната извадка дава
статистически използваеми средни величини и стандартно отклонение, ако приемем,
че „преливането“ на активи от една страна в друга, както е в случая с Кипър,
основно се случва в рамките на Европейския съюз, като така коефициентът на
проникване на Кипър е изкривен надолу, докато този на Гърция – нагоре. Въпреки
че съотношението на общите активи на банките в България е над средното за
Европейския съюз, значителният коефициент на стандартно отклонение в
популацията за 2021 г. и широката дисперсия на наблюдаваните коефициенти на
проникване не дава достатъчно основания да се твърди, че отношението за
България е значително по-високо от това за ЕС.
2. Ефективност, ликвидност и капиталова адекватност на
банковата система
Измерителите на ефективността на банковата система са
свързани със способността на същата да генерира възвръщаемост към своите
акционери. За тази цел ще бъдат изследвани показателите на възвръщаемост от
активите (ROA) и възвръщаемост на собствения капитал (ROE) на системата.
Фигура 2: ROA и ROE
на банковата система в България
Източник: БНБ, собствени изчисления
Изводите, които могат да бъдат направени от горната фигура
са свързани с подобряване на възвръщаемостта на банковата система в изследвания
период. Възвръщаемостта на активите се повишава до 2.89 % докато тази на
собствения капитал за системата се повишава до 23.94 % годишно.
Прави впечатление, че показателите за възвръщаемост на
банковата система отбелязват значително нарастване през последните 5 години
(ROE се повишава от 5.31 % в края на 2020 г. до 23.94 % за цялата банкова
система. Това повишение се движи от две основни компоненти. Първата е вече
отбелязания по-рано ръст на активите на банковата система и като брутна
стойност и като релативна величина спрямо номиналния БВП на България. Втората
компонента е свързана с дивергенцията на лихвената политика на търговските
банки спрямо общата лихвена политика на Европейската централна банка.
Действията на централната банка в Еврозоната - ЕЦБ са свързани с повишение на
основните лихвени проценти като метод за борба с инфлацията, докато преливане
на този компонент по отношение на лихвите по депозитите у нас липсва. Основните
търговски банки в основната си част поддържат лихвените равнища по привлечените
средства на близки до 0 % нива, като почти целият генериран от ръста на
кредитните портфейли в абсолютна величина лихвен приход е насочен към
подобряване на нетния лихвен марж на банките. Като прибавим към това и факта,
че банките са с много добра ликвидна позиция, като на основната част от тях не
им се налага да привличат средства от междубанковия пазар, можем да заключим,
че лихвените проценти по депозитите в страната няма да поемат курс на
повишение, което е допълнителен фактор за устойчивост на рентабилността на
банковата система.
Банките от Група 1 показват по-добра ефективност от тези
от Група 2 като това е факт и при възвръщаемостта от активите и при
възвръщаемостта от собствения капитал. Фактори, които могат да определят
по-добрата ефективност на по-големите банки в системата са по-добрата
ефективност на разходите (икономии от мащаба) като това се отнася най-вече до
общите административни и небанковите административни разходи. Именно
и реализирането на икономии от мащаба е причината за по-активната консолидация,
извършена в банковия сектор през последните години. Примери за това са
придобиването на Ес Джи Експресбанк АД от Банка ДСК АД, придобиването на
Райфайзенбанк България АД от Обединена Българска Банка АД, както и
консолидацията на редица баки с гръцки собственици (Алфа Банк-клон България,
Банка Пиреус България АД) от Юробанк И Еф Джи България АД. Трябва да се
отбележи, че банковата консолидация у нас а процес, активно подкрепян от БНБ с
цел намаляване на общите рискове в сектора, като резултат от това се явява и
липсата на новонавлизащи банки в страната и неиздаването на нови лицензи по
Закона за кредитните институции от БНБ.
Прилагайки методологията на Čihák и Schaeck (2007)[21]
относно ROЕ на банковата система, можем да достигнем до извода, че липсата на
забавяне в индикатора е свързана с добро състояние на банковата система у нас и
предпоставки за кризисно развитие липсват. Допълнителните ръстове на
показателите по рентабилността на банковата система в България дават нарастващ
буфер от кризисни събития в сектора.
Фигура 3: Структура
на приходите в банковата система
Източник: БНБ, собствени изчисления
Тенденцията при лихвения марж на системата е свързана с
прекъсването на периода на неговото относително намаляване през 2022 г. и
значително нарастване на лихвения марж през 2023 и 2024 г. Именно през тази
година паричната политика на Европейската централна банка претърпя сериозна
промяна, свързана с повишаване на основните лихвени проценти с цел
стабилизиране на излязлата от контрол инфлация. Отражението на тези действия на
ЕЦБ върху българската банкова система не бе еднозначно. Банките в България
масово продължават да прилагат нулеви лихвени проценти по набраните средства в
лева или евро, докато палващите лихви по някои кредити, предимно потребителски
кредити, започват да пълзят нагоре, докато тези по ипотечните остават на
стабилни нива, но при сериозно нарастване на абсолютната стойност на ипотечните
портфейли. Трябва да се отбележи, обаче, че голяма част от кредитните портфейли
на банките, особено в частта на потребителските и жилищните кредити за
физически лица не претърпяват промени, тъй като те остават обвързани с
вътрешнобанкови плаващи компоненти, при изчисляването на които основна тежест
имат изплащаните от банките реални лихви по депозитите. Нарастването на
лихвения марж след 2022 г. е подпомогнато и от прекратяването на начисляването
на отрицателни лихвени проценти по свободните средства на търговските банки,
които допреди края на 2021 г. са -0.75 % за средства в лева и евро. В
допълнение към това, повишаването на основните лихвени проценти доведе и до
повишаване на доходностите по държаните от търговските банки държавни ценни
книжа в лева и евро. В корпоративните портфейли също се наблюдава ръст на
лихвените приходи, като преки ефекти от повишението на лихвените индекси на
международните пазари, с които са обвързани по-голямата част от тези кредити.
Едновременното въздействие на всички тези фактори
допринесе за създаването на перфектна среда за наблюдаваното значително
повишение на ефективността на банковата система в България, измерена като
възвръщаемост на активите и на собствения капитал. Предвид продължаващата
експанзия на сектора, както и лихвената политика на ЕЦБ, може да се очаква тази
ефективност да остане на високи нива, но нормално предположение би било темпът
на нарастване да намалее до стабилизиране на лихвения доход на база общо активи
на нива около 4 %.
В същото време компонентата на нелихвените приходи,
основна част от които са приходите от такси и комисионни, се запазва на
стабилни нива, като спад при нея се наблюдава след 2019 г. Този спад е
обусловен както от засилващата се конкуренция на банковия сектор от небанкови
финансови институции (главно платежни системи като например Revolut), така и от
влизането в сила на редица европейски регулации, които ограничават налаганите
от банките комисиони за преводи към страни-членки на Европейския съюз, като
целят изравняването им с вътрешни за страната преводи. Нарастването на
нелихвените приходи като дял от общите активи в края на 2024 г. идва като
изненадващо явление, което противостои на трендът от последните 10 години.
Ликвидността и капиталовата адекватност на търговските
банки са пряко свързани с нивото на риск в системата. Ликвидността определя
възможността на банките да поемат неочаквано високи нива тегления на депозити,
както и възможността на системата за генериране на бъдещи ръстове в кредитните
и инвестиционните портфейли. Капиталовата адекватност определя възможността на
търговските банки да поемат бъдещи загуби и да разрастват кредитните си
портфейли.
Капиталовата адекватност и ликвидността на търговски
банки са нормативно регулирани. В България за ликвидността на търговските банки
се прилагат правилата за формиране на минималните задължителни резерви, както и
правилата на Европейския съюз за определяне на ликвидни буфери. Капиталовата
адекватност е регулирана от правилата на Базелския комитет за формиране на
капиталови буфери на търговските банки, транспонирани в европейското и местното
законодателство. В настоящия момент се прилагат разпоредбите на Базел III,
който допълва редица разпоредби на Базел II с цел осигуряване на по-голяма
стабилност на банковата система след световната финансова криза от 2007-2008
година.
Ликвидността на банковата система може да бъде дефинирана
по различни критерии. Незабавната ликвидност на банките включва в себе си
наличните парични депозити на търговските банки в централните банки, както и
наличните банкноти и монети в търговските банки. Бързата ликвидност на
търговските банки включва незабавната ликвидност, както и търгуемите държавни
ценни книжа, държани в портфейли „За търговия“ и „На разположение за продажба“.
Към общата ликвидност на търговските банки може да бъдат добавени и книжата в
инвестиционен портфейл, но с допускането, че реализацията им може да се отрази
пряко на финансовия резултат и капиталовата адекватност на търговските банки,
тъй като книжата в т. нар. портфейл „Държани до падеж“ се отчитат счетоводно по
амортизирана стойност, а извършването на дори една сделка с книжа от портфейл
„До падеж“ води до автоматичното прекласифициране на целия портфейл в „На
разположение за продажба“ и реализирането на разликата между пазарната стойност
на книжата и тяхната амортизируема стойност. Когато такова действие се случи в
период на криза, в който може да се допусне, че текущите лихвени проценти са
високи, това може да доведе до сериозни загуби за търговските
банки.
Разглеждането на ликвидността може да бъде и през
призмата на финансирането на кредитната част от банковия баланс с депозити.
Следващата таблица онагледява развитието на банковата ликвидност в разглеждания
период.
Таблица 3: Ликвидност
на банковата система
|
Година |
2024 |
2023 |
2022 |
2021 |
2020 |
2019 |
2018 |
2017 |
2016 |
2015 |
|
Незабавна
ликвидност |
0.20 |
0.24 |
0.23 |
0.24 |
0.25 |
0.18 |
0.22 |
0.23 |
0.23 |
0.24 |
|
Бърза
ликвидност |
0.27 |
0.29 |
0.29 |
0.34 |
0.36 |
0.29 |
0.34 |
0.37 |
0.36 |
0.35 |
|
Обща
ликвидност |
0.34 |
0.36 |
0.35 |
0.33 |
0.31 |
0.23 |
0.26 |
0.26 |
0.28 |
0.29 |
|
Кредити/Депозити |
0.72 |
0.70 |
0.69 |
0.68 |
0.69 |
0.77 |
0.74 |
0.71 |
0.71 |
0.73 |
Източник: БНБ, собствени изчисления
Горната таблица индикира известно влошаване на
ликвидността на банковата система през 2024 г. в сравнение с 2023 г. Това
влошаване се дължи главно на намаляване на незабавната ликвидност на банките
(депозити в централни банки и банкноти и монети на разположение на търговските
банки). Обяснение за това намаляване може да се търси главно в ръста на
кредитните портфейли на търговските банки при стабилен коефициент на проникване
на банковата дейност в икономиката.
Прилагайки методологията на Valia и др. (2006)[22]
относно разширяването или свиването на ликвидността на банковата система, можем
да допуснем, че оформеният темп на свиване на ликвидността през 2024 г., ако се
запази на текущите нива, би дал индикация за икономическа експанзия през
втората половина на 2025 г. Разглеждайки данните в минали периоди, намаляването
на банковата ликвидност през 2019 г. води до икономическа експанзия в периода
след края на 2020 г. и след отчитане на ефектите от ковид-19 пандемията, така
че е възможно да се допусне последваща икономическа експанзия през 2025 г. В
допълнение към горното, ликвидността на банковата система остава на високи
нива, което ограничава общите нива на риск в системата.
Интуитивно, повишаването на съотношението между кредитите
и депозитите в банките е фактор, който допринася положително за по-високата
възвръщаемост на търговските банки, каквато вече бе доказана по-горе в
изложението. Повишаването на дела на по-евтиното финансиране на кредити с
депозити, съгласно установените от Adelopo и др. (2021)[23]
взаимовръзки е индикатор за бъдещо подобряване на възвръщаемостта в сектора.
Важен за отбелязване е и фактът, че макар и повишаващ се,
коефициентът на финансиране на кредити от депозити остава с около 5 % под максималните
нива, постигнати през 2019 г. преди началото на ковид-19 пандемията. Това може
да бъде индикатор за допълнителен буфер за бъдеща експанзия на сектора в
средносрочен план. Beijer (2020)[24]
изследва съотношенията кредити към депозити в 10 западно и северноевропейски
страни, като най-ниското такова за периода 2008-2020 г. е това в Белгия –
средно 0.75 (и единственото отчетено под 1.0), а най-високо – това в Дания –
средно около 3.0 за същия период. В обхванатия от това изследване период
българската банкова система преминава минималният среден праг в Западна
Европа само веднъж-през 2019 г. Ако
процесите на конвергенция към страните от Еврозоната продължи, може да се
допусне, че процесите по кредитна експанзия не само ще продължат при
разрастване на депозитната база, но и ще бъдат допълнително усилени от
евентуална конвергенция на показателя кредити към депозити.
Важни за бъдещо наблюдение биха били процесите по свиване
на ликвидността и съответно повишаване на съотношението на кредити към депозити
в банковата система. Ако тенденциите се засилят, това би довело до повишаване
на общите нива на риск в системата, а това от своя страна би повишило
възможността за възникване на кризи. Евентуалното влошаване на ликвидността със
сигурност би довело до намесата на Българската народна банка в ролята й на
регулатор на системата, която би могла да ограничи кредитната експанзия,
съответно възвръщаемостта в системата. Към датата на настоящото изследване,
опити за такива действия, свързани най-вече с кредитните портфейли на банките,
се наблюдават, което е признак, че БНБ следи отблизо рисковите процеси в
търговските банки. Последното такова действие на централната банка бе свързано
с ограничението на експанзията на кредитния портфейл на търговските банки,
където от началото на октомври 2024 г. беше въведен максимално допустим таван
на съотношението на доходите на кредитополучателите и размера на месечните
кредитни вноски (максимален размер на вноските ограничен до 50 % от дохода за
потребителско и ипотечно кредитиране).
Капиталовата адекватност на търговските банки е пряко
свързана с нивото на поемане на риск и тяхната възвръщаемост. Действието на
капитала в банките е буферно и предпазва депозантите от загуби в следствие на
влошаването на кредитните портфейли на търговските банки. От гледна точка на
собствениците на капитал в банките, обаче, финансирането на по-голяма част от
дейността със собствен капитал ограничава очакваната възвръщаемост на
инвеститорите. Това поражда конфликт на поемането на риск (moral hazard) у собствениците
на банкови капитали, които като икономически субекти търсят възможности за
максимизиране на възвръщаемостта си при равни други условия.
Поради тази причина нивата на капиталова адекватност в
търговските банки е една от най-сериозно регулираните сфери в дейността им.
Въвеждането на различни нива на капитал, както и изискванията за капиталови
буфери са ключови от регулаторна гледна точка, а нарушаването им може да доведе
до регулаторни мерки, свързани с преструктурирането и прекратяването на дадена
търговска банка. Нивата на капиталова адекватност в банковата система в
България са илюстрирани в следващата фигура.
Източник: БНБ
От горната фигура е видно, че след период на понижение на
капиталовата адекватност , приключил в края на 2019 г., следва значителен
период на ръст на показателя до края на 2021 г., като след спад през 2022 г.,
капиталовата адекватност на търговските банки у нас отново нараства през 2023
г. Нарастването на тези нива на капиталова адекватност се свързват и с
предприетите мерки от страна на БНБ за ограничаване на кредитния ръст на
жилищните кредити и предпазване на системата от генериране на допълнителни
кредитни рискове.
В тази връзка БНБ използва правомощията си, произхождащи
от Директива 123/36/ЕС и Директива (ЕС) 2019/878,
като значително повиши антицикличният системен капиталов буфер за търговските
банки. Определението на този буфер според БНБ е: Основното предназначение на
буфера е да послужи като защита на банковата система срещу потенциални загуби,
произтичащи от натрупване на цикличен системен риск в периоди на прекомерен
кредитен растеж.[25]
Равнището на антицкиличния системен капиталов буфер бе определено на 2 % за
всички банки, като това равнище (последно повишение с 0.5 процентни пункта) влезе
в сила от 01.10.2023 г. и според последното решение на УС на БНБ ще остане в
сила поне до 01.01.2026 г.
Ефектите от повишаването на антицкиличния системен
капиталов буфер върху банковата система в България, обаче, бяха сравнително
ограничени. Това се дължи главно на добрата капитализация на банковата система,
като в общия случай равнищата на капиталова адекватност у търговските банки са
повече от достатъчни за покриването на изискванията на капиталовия буфер и
допълнителна експанзия на кредитните портфейли без нужда от допълнително
увеличение на капитала.
Показателно е, че
добрите нива на възвръщаемост се случват на фона на нарастваща капиталова база
за търговските банки, което е индикатор за значително подобрение на
ефективността на търговските банки.
Прилагайки методиката на Andersen и Juerlsud (2024)[26],
които определят оптимални нива на капиталова адекватност на капитала от първи
ред между 12 % и 19 %, заключението е, че търговските банки в България са
донякъде неефективни във финансирането на кредитните си портфейли със собствен
капитал. Разбира се, трябва да се отчете факта, че авторите на изследването
прилагат методологията си на норвежкия банков пазар, който функционира при
значително по-положителна макроикономическа среда и по-ниски нива на
систематични рискове. Отчитайки тези фактори, по-високите нива на капиталова
адекватност на търговските банки в България може да бъдат определени като
ефективни с оглед на систематични рискове, към които системата е
изложена.
3. Концентрация и системен риск
Съгласно изследването на Beck и др. (2006)[27]
увеличаващата се концентрация в банковата система намалява риска от
възникването на кризи. Типично за България е концентрацията на активи, кредити
и депозити в първите пет по размер на активите банки (банки от Група 1). Тази
концентрация се запазва на сравнително високи нива през целия разглеждан
период, както е видно от фигура 5.
Източник: БНБ, собствени изчисления
По данни на БНБ към 31.12.2024 г., активите на банките от
Група 1 възлизат на 147.1 млрд. лв. при 191.6 млрд. лв. за цялата банкова
система. Банките от Група 1 представляват сравнително сходен дял от депозитите
в системата, докато делът на кредитите изпреварва минимални този по активите и
депозитите.
Картина за общата концентрация и изменението й през
разглеждания период може да бъде изведена чрез HHI индексът за системата
(индексът Herfindahl-Hirshcman).
Целта на HHI е да измери концентрацията в даден пазар,
чрез сумиране на квадратите на абсолютната стойност на дяловете на всеки
участник на пазара. При това положение, ако пазарът има само един участник със
100 % пазарен дял, индексът на пазара би придобил максималната си стойност от
10 000. Тълкованията на стойностите са различни, като например Антитръст
дивизията на Министерството на правосъдието на САЩ смята индустрии с HHI
показатели между 1 000 и 1 800 пункта за концентрирани, а такива с показатели
над 1 800 пункта за силно концентрирани.[28]
Таблица 4: HHI на
българският банков сектор[29],
2015-31.08.2024 г.
|
Година |
2024 |
2023 |
2022 |
2021 |
2020 |
2019 |
2018 |
2017 |
2016 |
2015 |
|
Група 1 Активи |
76.8% |
76.8% |
67.2% |
66.9% |
66.6% |
62.1% |
59.4% |
55.9% |
57.3% |
57.3% |
|
Група 1 Депозити |
77.0% |
77.0% |
67.1% |
66.5% |
66.2% |
61.3% |
58.4% |
55.1% |
56.7% |
56.7% |
|
Група 1 Кредити |
79.4% |
79.5% |
69.6% |
68.3% |
68.7% |
64.3% |
61.1% |
57.4% |
57.7% |
58.3% |
|
Група 1 Дял от
печалбата |
80.0% |
79.8% |
70.8% |
81.0% |
88.0% |
69.6% |
68.8% |
61.1% |
70.9% |
82.1% |
|
HHI |
1 222 |
1 224 |
934 |
910 |
910 |
789 |
713 |
633 |
654 |
662 |
|
Стандартно
отклонение |
219 |
Източник: БНБ, собствени изчисления
Данните от Таблица 4 показват значително повишение на
концентрацията в българския банков сектор за последните 10 години, като от
конкурентен, секторът се превръща в концентриран. Това донякъде съвпада със
стратегията на Българската народна банка за окрупняване на сектора, в която
регулаторът насърчава концентрацията и придобиването на по-малки по размер
банки от по-големи такива, като същевременно не издава нови лицензи за
откриване на търговски банки (последният такъв, издаден от БНБ е малко след
края на банковата криза през 1997 г.)
Изхождайки от методологията на Beck и др. (2006)[30] и
отчитайки, че секторът в България е значително по-концентриран, отколкото през
2015 г., то можем да заключим, че с нарастването на концентрираността в
системата, риска от кризи намалява значително. Това намаляване се очаква да
бъде ограничено и за в бъдеще дотолкова, доколкото БНБ ще продължи да преследва
политика на консолидация в сектора. Към датата на изготвяне на настоящия труд в
България има информация за готвена поредна сделка по банково придобиване, при
което групата на УниКредит ще се опита да придобие Първа инвестиционна банка АД[31].
Това сливане на две банки от първа група ще доведе до още по-значително
окрупняване на сектора, съответно до още по-висока концентрация в банките у
нас. Към края на ноември 2024 г. УниКредит Булбанк АД държи пазарен дял от
18.2 % от банковите активи на банковата система, а делът на Първа инвестиционна
банка АД е 8.2 % от общите активи на банковата система по данни на БНБ.
Допълнителната
консолидация в банковия сектор е процес, който в един момент ще бъде прекратен
по естествени причини (постигане на оптимални консолидационни стойности). В
същото време атрактивните показатели на сектора като възвръщаемост и
ефективност го превръщат в интересен за включване на нови инвеститори.
Политиката на БНБ по отношение на откази от издаване на нови лицензи може да
бъде променена при евентуалното влизане на България в Еврозоната и възможната промяна
на тази политика от страна на Европейската централна банка, което може да
доведе до навлизането на нови компании на пазара и да намали концентрацията на
сектора.
4. Динамика на кредитите и нивата на необслужваните кредити
Нивата на необслужваните кредити в системата са пряко
свързани с предпоставки за проблеми в банковата система. Нарастването на лошият
дълг може да доведе както до предпоставки за проблеми в ефективността на
системата, така и до икономически кризи за страната. Един от най-лесните пътища
за т.нар. „разливане“ на лошите кредити към икономиката на страната е свързан с
нарастването на необслужваните жилищни кредити, което може да доведе от една
страна до нарастване на предлагането на имоти и натиск върху пазара на имотите,
а от друга до затягане на кредитните условия, които банките предлагат на своите
клиенти и натиск върху търсенето на имоти.
Čihák и Schaeck (2007)[32]
изследват състоянието на лошите кредити и доказват, че повишаването им е
свързано с предстоящи кризи в банковата система. Тяхното изследване доказва
теоретичната значимост на обема лоши и необслужвани кредити за икономическата
стабилност на дадена страна.
В България, Българската народна банка публикува данни за
необслужваните кредити, като класифицира експозициите в различни нива на влошеност
съгласно международно възприети критерии за брой дни в просрочие. Като кредити
под риск в изследването си, Čihák и Schaeck (2007)[33]
определят такива с повече от 90 календарни дни в просрочие. Следващата таблица
предлага данни за дела на необслужвани кредити по различните канали на
кредитиране на банките.
Таблица 5:
Необслужвани кредити (повече от 30 дни в просрочие) като дял от общите
кредити по групи
|
Година |
2024 |
2023 |
2022 |
2021 |
2020 |
2019 |
2018 |
2017 |
2016 |
2015 |
|
Нефинансови
предприятия |
4.6% |
2.7% |
4.0% |
4.7% |
5.3% |
6.8% |
8.7% |
12.5% |
15.1% |
17.5% |
|
Домакинства |
2.7% |
2.0% |
2.5% |
3.6% |
4.6% |
5.3% |
6.5% |
7.4% |
10.0% |
13.0% |
|
От
които: Кредити, обезпечени с жилищен имот |
1.0% |
0.7% |
1.0% |
1.8% |
2.9% |
4.0% |
5.7% |
7.9% |
11.2% |
13.7% |
|
От които:
Потребителски кредит |
4.8% |
3.6% |
4.1% |
5.5% |
6.1% |
6.3% |
6.6% |
6.4% |
7.7% |
10.5% |
Източник: БНБ, собствени изчисления
Горната таблица ясно индикира значителното подобряване на
кредитния портфейл на банките. Необслужваните кредити на нефинансовите
предприятия намаляват от 17.5 % през 2015 г. до едва 4.6 % в края на 2024 г.
Отчетлива е тенденцията на понижение на лошите кредити и при домакинствата,
като значително подобрение се наблюдава и в ипотечния и в потребителския
портфейл.
Важна за отбелязване е динамиката при нивата на
необслужвани кредити за нефинансови предприятия, чиито дял в края на 2024 г. нараства
до 4.6 % спрямо 2.7 % от размера на кредитите година по-рано. Генезисът на това
нарастване би могъл да се корени както в повишаването на лихвите по бизнес
кредитите, свързан с ръста на основните лихвени индекси, с които част от тези
кредити са обвързани, така и с влошаването на общата макроикономическа
обстановка в основните експортни пазари на България, а именно страните от Европейския
съюз. Въпреки че нивата на необслужвани кредити в нефинансовия сектор остават
под средните за периода, тази тенденция трябва да бъде проследена и
контролирана от страна на БНБ.
Понижението на дела на лошите и необслужвани кредити идва
на фона на кредитна експанзия в сектора и при липса на значителни регулаторни
промени, свързани с класификацията на кредитните експозиции. Това е значителен
признак за подобряване на кредитните портфейли на търговските банки, което то
своя страна е доказателство за устойчивостта на банковата система в България от
кризи.
ГЛАВА
III: БАНКОВАТА
СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОЗОНАТА. ПОЛЗИ ЗА БЪЛГАРСКАТА БАНКОВА СИСТЕМА И
ГОТОВНОСТТА Й ЗА ЧЛЕНСТВОТО
1. Сравнителен анализ на банковата система в България и
еврозоната
В контекста на научни трудове като този на Fidrmuc и
Worgotter (2014)[34],
които доказват засилването на корелацията, респ. интеграцията на националните
банкови сектори с тези на страните от Еврозоната след приемането на единната
европейска валута, е важно да се отчете мястото на България като банкови
показатели спрямо тези на валутния съюз. Данните за тази цел са от доклада за
стабилност на финансовата система (Financial Stability Review) на Европейската
централна банка[35].
В него са очертани следните ключови данни за банковата система на Еврозоната:
Таблица 6:
Сравнение на основни показатели на банковата система в България и в Еврозоната
Източник: ЕЦБ, БНБ
Сравнителния анализ на прилаганите по привлечени средства
от резиденти лихвени равнища разкрива една от най-значителните разлики между
банковата система у нас и тази в Еврозоната. Както вече бе обсъдено по-рано,
банките в България продължават да задържат лихвените проценти по привлечените
от тях средства на равнища много близки до 0 %, докато в основната част на
Еврозоната привлечените средства следват основните лихвени проценти, определяни
от Европейската централна банка. Ниските лихвени проценти по привлечения
ресурс, който пък е основна компонента в изчисляването на банковите лихвени
проценти, а оттам и на плаващата компонента от общата лихва, прилагана по
отпусканите кредити (най-вече към домакинствата) са ключови за кредитната
експанзия на банковата система. Евентуална конвергенция към по-високите (но
намаляващи с оглед пониженията на основните лихви от страна на ЕЦБ през 2024 г.
и в началото на 2025 г.) в Еврозоната би могла да забави кредитната експанзия
на банковия сектор у нас.
Друга голяма разлика между банковия сектор в Еврозоната и
банковата система на България е структурата на пасива. Привлечените средства от
депозити (срочни и безсрочни) на домакинствата и нефинансовите предприятия
формират почти 85 % от пасива на банките в България, докато в еврозоната този
дял е под 30 %. От една страна привличането на лихвено нееластични средства
каквито се явяват основната част от депозитите в банките в България води до
по-ниска обща цена на пасива на банките. Но от друга, сериозната концентрация
на депозитите в пасива на банките в България крие рискове, включително и такива
с висок интензитет като евентуална криза предизвикана от събитие от типа
“bank-run”. Банките в страните от еврозоната има значително по-голям набор от
привлечени средства в пасива, който включва дългово финансиране, междубанково
финансиране, привличане на средства от нерезиденти, привличане на средства по
програми за количествени улеснения от Европейската централна банка и др.
Евентуалното присъединяване на България към еврозоната би позволил на
търговските банки у нас да се възползват от по-широк набор от инструменти на
пасива, част от които са и програмите по количествени улеснения на ЕЦБ, които в
период на лихвени понижения и икономическа контракция може изиграят изключително
позитивна роля за страната ни.
По отношение на качеството на кредитния портфейл,
българската банкова система като че ли показва малко по-лоши нива на
необслужваните кредитни експозиции в сравнение с банките в страните от
еврозоната. По-висока е разликата при кредитите на нефинансовите предприятия,
като това може да бъде обяснено с по-високите нива на обща бизнес несигурност у
нас в сравнение с по-развитите икономически и структурно страни от валутния
съюз. Евентуална конвергенция на страната ни по този показател би била
позитивна за рисковете пред банковата система в България и нейната устойчивост
от неблагоприятни системни и идиосинкратични шокове.
Разглеждането на възвръщаемостта на собствения капитал на
банковата система в България и сравняването му с тази в еврозоната показва
значително по-високата ефективност на банките у нас. Реализирането на повече от
два пъти по-висока възвръщаемост на собствения капитал в банковата система в
България е резултат от редица фактори, като основен сред тях може би е
лихвеният марж, който е близо 2.5 пъти по-висок в България. Това, както и
правилното управление на разходните бюджети на търговските банки след периода
на висока инфлация, започнал през 2022 г., сериозно увеличава ефективността им.
Тази завишена възвръщаемост, обаче може да се окаже привлекателна сила за нови
участници на банковия пазар у нас, чието навлизане може да повиши конкуренцията
и да ерозира част от ефективността. Рисковете от такова навлизане след
приемането на страната ни в еврозоната със сигурност ще нараснат, не само
поради намаляването на бариерите за вход на пазара (валутен риск, регулация от
страна на ЕЦБ и др.), но и поради по-лесната възможност за банки от еврозоната
да предлагат продуктите си на българския пазар. Вторият фактор би могъл да
окаже негативно влияние (покачване) на лихвените равнища по депозитите и да
съдейства за свиване на нетния лихвен марж на банковата система у нас, а оттам
– за намаление на рентабилността.
Постигането на по-висока рентабилност не идва за сметка
на по-голяма капиталова оптимизация и по-ниски нива на коефициентите за
собствен капитал. На база показателя собствен капитал от първи ред банковата
система в България е над средното за еврозоната ниво, което не само ограничава
общото ниво на риск, но и дава поле за по-бърза бъдеща експанзия, която може да
бъде допълнително пряко подпомогната от влизането на страната ни в Eврозоната.
2. Ползи за българската банкова система и готовност за
членство в еврозоната
Присъединяването на България към Еврозоната е от ключово
значение не само по интеграционни причини за страната ни към Европейския съюз,
но също така и по важни икономически и парични причини. Ползите от
присъединяването на страната ни надхвърлят всички допустими рискове от отказа
от национална валута. Достъпът на страната ни до механизмите за ликвидна
подкрепа и репо операциите на Европейската централна банка ще подобри
значително рисковата страна и ликвидността на системата, докато извършването на
единен европейски надзор от Европейската централна банка ще подобри доверието в
търговските банки у нас.
Очаквано, в процеса на цялостна трансформация на
платежните средства ключова роля има банковата система. Търговските банки ще
бъдат проводника на еврото като платежно средство и затова са необходими редица
действия. В свое изказване на конференцията „Еврозоната! Кога?“ от месец май
2024 г, управителят на БНБ, Димитър Радев, недвусмислено заявява: Създали
сме необходимата организация за ръководство и контрол на цялостния процес на
подготовка. Два пъти месечно УС разглежда четири доклада съответно на тримата подуправители
и главния секретар за постигнатия напредък, потенциалните проблеми и мерките за
тяхното преодоляване.
Следим отблизо подготовката на търговските
банки, която също така се развива по план, и реагираме при необходимост.[38]
След провеждането на редица разговори за оперативната
готовност на някои търговски банки за въвеждането на еврото като платежно
средство, се оформя мнението, че банките в България са с добра степен на
готовност за въвеждането му. Някои банки вече са провели пълни тестове на
превалутирането на левовите активи и пасиви, както и тестове относно
прекъсването на циркулацията на лева и започване на циркулацията на евро на
касов принцип, като степента на готовност е оценена на „висока“ от оперативните
ръководители.
В същото време банките отчитат възможните бизнес рискове
от приемането на еврото. Като най-пряк от тези рискове се очертава загубата на
доход от валутни операции от типа „евро-лев“. Към 31.12.2024 г. този доход възлиза на 54 053
хил. лв. при 300 126 хил. лв. година по-рано, като
основната част от него идва именно от конвертирането на единната европейска
валута. Други бизнес рискове са свързани с промените в методологията за
изчисляване на плаващите лихвени компоненти по кредитите при превалутирането им
от лева в евро, които са контролирани от новия Закон за БНБ, който е обнародван
в Държавен вестник и ще влезе в сила от официалната дата на присъединяване на
България в Еврозоната.
На фона на тези бизнес рискове, възможните ползи за
банковата система са свързани главно със значително подобрените възможности за
ликвидна подкрепа от страна на Европейската централна банка и възможността за
действие на същата като кредитор от последна инстанция, каквато в момента не
съществува за Българската народна банка в условията на валутен борд. Вторичните
ползи от възможна положителен икономически процес, какъвто се наблюдава в
Хърватия след влизането на страната в паричния съюз също ще дадат положително
отражение върху търговските банки в България.
Изследването на Liargovas и Repousis (2012)[39],
което доказва значително понижение на лихвените разходи за гръцките банки след
присъединяването на страната в Еврозоната може да даде допълнителен положителен
ракурс към ефектите за България след приемането на еврото. Трябва да се
отбележи, че приложимостта на това изследване към българските търговски банки
не е пълна, тъй като условията на паричен съвет и възможностите на търговските
банки и Българската народна банка за извършване на безрисков лихвен арбитраж
между лева и евро ограничават евентуалните лихвени ефекти, какъвто не е случаят
с гръцките банки при преминаването от драхма към евро. Въпреки това понижението
на някои отделни групи разходи като тези за осигуряване на ликвидност от
междубанков пазар и чрез дългово финансиране на търговските банки след
въвеждането на Еврото ще окажат своето положително въздействие.
Предвид очакваните положителни икономически и парични ефекти
от въвеждането на единната европейска валута, както и степента на готовност на
банковата система в България за въвеждането на еврото, възможното
присъединяване на страната ни към валутния съюз в максимално кратки срокове ще
даде позитивен импулс за подобряването на общата рискова среда, ефективността и
функциите на търговските банки.
Заключение
Банковата система на България е стабилна и
добре подготвена за бъдещото си развитие, като през последното десетилетие
отбелязва съществени подобрения в устойчивостта и ефективността си. Анализът на
състоянието на сектора демонстрира значителен напредък по отношение на
намаляването на лошите кредити, повишаването на рентабилността и устойчивостта
на системата спрямо вътрешни и външни шокове. Тези успехи са ключови за
готовността на страната за присъединяване към Еврозоната, като преходът към
единната валута се очаква да донесе както предизвикателства, така и значителни
възможности за развитие.
През изследвания период от 2015 до 2024 г.
активите на банковата система в България отбелязват сериозен ръст, достигайки
191.6 милиарда лева през 2024 г., което съответства на приблизително 90% от
номиналния БВП на страната. Въпреки умерените нива на проникване на банковите
активи спрямо БВП, в сравнение с други държави в Европейския съюз, тези
показатели показват потенциал за бъдещ растеж. Концентрацията на банковия
сектор остава висока, като петте най-големи банки в страната формират около
76.8% от общите активи, депозити и кредити, което намалява риска от системни
кризи, съгласно методологията на Beck и др. (2006)[40].
В същото време, високите нива на концентрация подсказват за по-ограничена
конкуренция, която може да бъде допълнително стимулирана при влизането в
Еврозоната.
Рентабилността на банковия сектор в
България значително се подобри през последните години. Възвръщаемостта на
собствения капитал (ROE) достигна впечатляващите 23.94% през 2024 г., което е
повече от два пъти над средното за Еврозоната (9.4%). Този резултат се дължи
основно на високия нетен лихвен марж (4.22% спрямо 1.6% за Еврозоната) и
ефективното управление на разходите. Устойчивият ръст на кредитните портфейли,
съчетан с ниските разходи за привличане на депозити, също допринесе за тази
динамика. Независимо от това, потенциалното въвеждане на еврото може да доведе
до нарастване на конкуренцията в сектора и постепенно изравняване на лихвените
маржове с тези в Еврозоната, което би поставило предизвикателства пред
поддържането на настоящите нива на рентабилност.
По отношение на качеството на кредитните
портфейли, данните показват значително подобрение. Делът на необслужваните
кредити за нефинансови предприятия спадна от 17.5% през 2015 г. на 4.6% през
2024 г., докато тези за домакинствата намаляха от 13% на 2.7% за същия период.
Тази положителна тенденция е резултат от по-строги регулаторни изисквания,
подобрено управление на риска и стабилна макроикономическа среда. Въпреки това,
съществуват рискове от влошаване на тези показатели, особено ако икономическата
обстановка в основните експортни пазари на България се влоши.
Ликвидността и капиталовата адекватност на
банковата система остават на високи нива, като през 2024 г. коефициентът на
общата ликвидност е 0.34, а капиталовата адекватност надхвърля средното за
Еврозоната. Това осигурява на системата буфер за поемане на рискове и
устойчивост при евентуални икономически сътресения. Въвеждането на антицикличен
капиталов буфер от 2% от страна на БНБ допълнително укрепва стабилността на
сектора. Присъединяването към Еврозоната ще даде възможност за достъп до
ликвидна подкрепа от Европейската централна банка, което би подобрило още
повече ликвидността и стабилността на банковия сектор.
Въпреки стабилността и ефективността на
сектора, преходът към Еврозоната поставя някои предизвикателства. Сред тях са
оперативните разходи за превалутиране, загубата на доходи от обменни операции
между евро и лев, както и потенциалното влияние на новата монетарна политика
върху лихвените равнища. Тези рискове обаче са компенсирани от дългосрочните
ползи, които включват подобрена финансова интеграция, достъп до инструменти за
количествени улеснения и повишено доверие в системата.
В заключение, българската банкова система
демонстрира висока степен на устойчивост, ефективност и готовност за
присъединяване към Еврозоната. Въвеждането на еврото ще даде възможност за
по-нататъшно развитие и модернизация на сектора, като същевременно ще засили
интеграцията на страната в европейската икономическа среда. Въпреки наличието
на рискове, стратегическите предимства на този преход значително надвишават
потенциалните негативи, което прави членството на България в Еврозоната ключова
стъпка към дългосрочен икономически растеж и стабилност.
Стоянов, Н. (2024) Първа инвестиционна банка се продава, Вестник Капитал,
електронно издание, 20 май 2024 г.
Adelopo, I.,
Vichou, N., Kwok, Y. C., (2021) Capital, Liquidity and
Profitability in European Banks, Wiley Corporate Accounting and Finance
Andersen, H.,
Juerlsrud, R. E. (2024) Optimal Capital Adequacy Ratios for
Banks, Latin American Journal of Central Banking, Volume 5, Issue 2, June 2024
Beck, T.,
Demirguc-Kunt, A., Levine, R. (2006) Bank
Concentration, Competition, and Crises, Carlson School of Management,
University of Minnesota and the NBER
Beijer, D. (2020)
Loan/Deposits Ratios of European Banks, University of Ghent
Cihak, M.,
Schaeck, K. (2007) How Well Do Aggregate Bank Ratios
Identify Banking Problems, IMF Working Paper WP/07/275, Международен валутен фонд
Ercegovac, R.,
Klinac, I., Zdrilic, I. (2020) Bank Specific Determinants of
EU Banks Profitability after 2007 Financial Crisis, Journal of Contemporary
Management Issues, vol. 25, с.
89-102
Еuropean Central Bank (2024)
Financial Stability Review, November 2024
Fidrmuc, J.,
Worgotter, A. (2014) Euro Membership, Foreign Banks and
Credit Development during the Financial Crisis in Slovakia: A Case Study,
Review of Agricultural and Applied Economics XVII (Number 1, 2014), с. 12-23
Liargovas, P.,
Repousis, S. (2012) The Impact of Adoption and
Circulation of Euro on the Performance of Greek Banking Sector, International
Research Journal of Finance and Economics, Issue 84 (2012)
Valla, N.,
Saes-Escobriag, B., Tiesset, M. (2006) Bank
Liquidity and Financial Stability, Banque de France Financial Stability Review,
с. 89-105
[1] Valla, N., Saes-Escobriag, B.,
Tiesset, M. (2006)
Bank Liquidity and Financial Stability, Banque de France Financial
Stability Review, с. 89-105
[2] Beck, T., Demirguc-Kunt, A.,
Levine, R. (2006) Bank Concentration, Competition, and Crises, Carlson
School of Management, University of Minnesota and the NBER
[3] Cihak, M., Schaeck, K. (2007)
How Well Do Aggregate Bank Ratios Identify Banking Problems, IMF Working Paper
WP/07/275, Международен валутен фонд
[4] Fidrmuc, J., Worgotter, A. (2014)
Euro Membership, Foreign Banks and Credit Development during the Financial
Crisis in Slovakia: A Case Study, Review of Agricultural and Applied Economics
XVII (Number 1, 2014), с. 12-23
[5] Beck, T., Demirguc-Kunt, A.,
Levine, R. (2006)
Bank Concentration, Competition, and Crises, Carlson School of Management,
University of Minnesota and the NBER
[6] Cihak, M., Schaeck, K. (2007) How Well Do Aggregate Bank
Ratios Identify Banking Problems, IMF Working Paper WP/07/275, Международен
валутен фонд
[7] Valla, N., Saes-Escobriag, B.,
Tiesset, M. (2006)
Bank Liquidity and Financial Stability, Banque de France Financial
Stability Review, с. 89-105
[8] Andersen, H., Juerlsrud, R. E. (2024)
Optimal Capital Adequacy Ratios for Banks, Latin American Journal of Central
Banking, Volume 5, Issue 2, June 2024
[9] Ercegovac, R., Klinac, I., Zdrilic,
I. (2020) Bank
Specific Determinants of EU Banks Profitability after 2007 Financial Crisis,
Journal of Contemporary Management Issues, vol. 25, с. 89-102
[10] Fidrmuc, J., Worgotter, A. (2014) Euro Membership, Foreign
Banks and Credit Development during the Financial Crisis in Slovakia: A Case
Study, Review of Agricultural and Applied Economics XVII (Number 1, 2014), с.
12-23
[11] Liargovas, P., Repousis, S. (2012) The Impact of Adoption and
Circulation of Euro on the Performance of Greek Banking Sector, International
Research Journal of Finance and Economics, Issue 84 (2012)
[12] Beck, T., Demirguc-Kunt, A.,
Levine, R. (2006)
Bank Concentration, Competition, and Crises, Carlson School of Management,
University of Minnesota and the NBER
[13] Cihak, M., Schaeck, K. (2007) How Well Do Aggregate Bank
Ratios Identify Banking Problems, IMF Working Paper WP/07/275, Международен
валутен фонд
[14] Valla, N., Saes-Escobriag, B.,
Tiesset, M. (2006)
Bank Liquidity and Financial Stability, Banque de France Financial
Stability Review, с. 89-105
[15] Adelopo,
I., Vichou, N., Kwok, Y. C., (2021) Capital, Liquidity and
Profitability in European Banks, Wiley Corporate Accounting and Finance
[16] Ercegovac, R., Klinac, I., Zdrilic,
I. (2020) Bank
Specific Determinants of EU Banks Profitability after 2007 Financial Crisis,
Journal of Contemporary Management Issues, vol. 25, с. 89-102
[17] Andersen, H., Juerlsrud, R. E. (2024) Optimal Capital Adequacy Ratios
for Banks, Latin American Journal of Central Banking, Volume 5, Issue 2, June
2024
[18] Liargovas, P., Repousis, S. (2012) The Impact of Adoption and
Circulation of Euro on the Performance of Greek Banking Sector, International
Research Journal of Finance and Economics, Issue 84 (2012)
[19] Fidrmuc, J., Worgotter, A. (2014) Euro Membership, Foreign
Banks and Credit Development during the Financial Crisis in Slovakia: A Case
Study, Review of Agricultural and Applied Economics XVII (Number 1, 2014), с.
12-23
[20] Източник: https://databank.worldbank.org/source/global-financial-development/Series/GFDD.DI.02
[21] Cihak, M., Schaeck, K. (2007) How Well Do Aggregate Bank
Ratios Identify Banking Problems, IMF Working Paper WP/07/275, Международен
валутен фонд
[22] Valla, N., Saes-Escobriag, B.,
Tiesset, M. (2006)
Bank Liquidity and Financial Stability, Banque de France Financial
Stability Review, с. 89-105
[23] Adelopo, I., Vichou, N., Kwok, Y.
C., (2021)
Capital, Liquidity and Profitability in European Banks, Wiley Corporate
Accounting and Finance
[26] Andersen, H., Juerlsrud, R. E. (2024) Optimal Capital Adequacy
Ratios for Banks, Latin American Journal of Central Banking, Volume 5, Issue 2,
June 2024
[27] Beck, T., Demirguc-Kunt, A.,
Levine, R. (2006)
Bank Concentration, Competition, and Crises, Carlson School of Management,
University of Minnesota and the NBER
[29] Индексът е изчислен на база осреднена
стойност на дяловете на банките от Група 1 от общо депозитите (пасивна част) и
общо кредитите (активна част) на банковата система за съответната година.
[30] Beck, T., Demirguc-Kunt, A.,
Levine, R. (2006)
Bank Concentration, Competition, and Crises, Carlson School of Management,
University of Minnesota and the NBER
[31] Стоянов, Н. (2024) Първа
инвестиционна банка се продава, Вестник Капитал, електронно издание, 20 май
2024 г.
[32] Cihak, M., Schaeck, K. (2007) How Well Do Aggregate Bank
Ratios Identify Banking Problems, IMF Working Paper WP/07/275, Международен
валутен фонд
[33] Cihak, M., Schaeck, K. (2007) How Well Do Aggregate Bank
Ratios Identify Banking Problems, IMF Working Paper WP/07/275, Международен
валутен фонд
[34] Fidrmuc, J., Worgotter, A. (2014) Euro Membership, Foreign
Banks and Credit Development during the Financial Crisis in Slovakia: A Case
Study, Review of Agricultural and Applied Economics XVII (Number 1, 2014), с.
12-23
[35]
Еuropean
Central Bank (2024) Financial Stability Review,
November 2024
[36] Дани на база общ лихвен разход за
привлечени средства от домакинствата.
[37] Дани на база общ лихвен разход за
привлечени средства от нефинансовите предприятия.
[39] Liargovas, P., Repousis, S. (2012) The Impact of Adoption and
Circulation of Euro on the Performance of Greek Banking Sector, International
Research Journal of Finance and Economics, Issue 84 (2012)
[40] Beck, T., Demirguc-Kunt, A.,
Levine, R. (2006)
Bank Concentration, Competition, and Crises, Carlson School of Management,
University of Minnesota and the NBER
Comments
Post a Comment