Паричният съвет в България – възникване, същност и стабилност
Паричният съвет в България – възникване, същност и стабилност
Автор: Николай М. Ваньов, CFA
Тази тема разглежда генезиса на паричния
съвет в България, познат още като „валутен борд“, причините за неговото
възникване, резултатите от въвеждането м, последвалата ги стабилност и
икономическите ефекти от режима.
Целта на темата е не само обосновката на
нуждата от паричен съвет, но и равнозначното разглеждане както на ползите от
въвеждането му, така и възможните пропуснати икономически ползи в чисто
теоретичен съвет. В края на темата се разглежда и влизането на България в Евро
зоната като единствена реална алтернатива за техническо „излизане“ от паричния
съвет.
Периодът след падането на комунистическия
режим в края на 1989 г. крие в себе си основните причини за възникването на
банковата и финансова криза в през 1996 г. – 1997 г. Периодът се характеризира
с голяма доза публична, социална, законодателна и държавна нестабилност.
Взаимодействието между всички тези фактори осигурява перфектна среда за
възникването на финансовата криза.
В статия за Института за пазарни
изследвания Петър Игнатиев[1]
синтезира следните групи от фактори, водещи до възникване на банковата криза:
1. Структура на банковата система в България
Като основна причина се посочва не само
бързото раздържавяване без подготвена законова рамка, но и липсата на какъвто и
да е качествен контрол по отношение на банковата система. В системата се
генерира голямо количество морален риск, като на новоизлюпените собственици на
банки се позволява лесно да прехвърлят загубите от кредитните портфейли към
депозантите, чрез поддържане на изключително висок лихвен марж. В допълнение на
това, държавна политика е прехвърлянето на лошите кредити от банките на
държавата. Приемането на Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК),
по силата на който:
Чл. 1. (1) (Доп.
- ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Необслужваните към 30 юни 1993 г. повече от 180 дни
кредити, договорени до 31 декември 1990 г. от търговски банки с над 50 на сто
държавно участие с държавни предприятия, кооперации на инвалиди, фирми и
търговски дружества с над 50 на сто държавно участие, и неплатените по тях
лихви към 30 юни 1993 г. се заменят срещу държавни дългосрочни облигации.
(2) Кредитите по
предходната алинея и неплатените по тях лихви към 30 юни 1993 г., договорени в
конвертируема валута, се заменят срещу държавни дългосрочни облигации,
деноминирани в щатски долари и изплащани в левове. По същия ред се заменят и
неуредените от бюджета до 31 декември 1993 г. изразходвани или гарантирани от
Българска външнотърговска банка - АД, София, суми по обслужването на външния
дълг на страната до 29 март 1990 г. за сметка на нейни клиенти в размер до 158
млн. щатски долара.[2]
Като цяло банковата
система е оставена да функционира в среда на изключително ниска регулираност,
минимални изисквания спрямо собствениците на банки, рамки на неясни
квази-публично-частни партньорства, като това е допълнено с държавна подкрепа.
Възникналите на тази база морални рискове (асиметрия, при която печалбите са за
сметка на собствениците, докато рискът от загуби се поема от държавата/обществото)
за собствениците и управляващите структури на банките поставят основите за
възникването на банковата криза.
2. Икономическа среда
Забавената икономическа активност и
пренастройването към „пазарна икономика“ при липсата на ясни законови
регламенти и добра правна база за функционирането на юридическите субекти води
до процес на широка декапитализация. При него дадени дружества търсят начини за
прехвърляне на загубите си (а при липса на такива и на разходите си) на други
икономически субекти, което при неясните форми на собственост в началото на
90-те години води до унищожаване на капитали и БВП.
Описан по-просто,
този процес се корени в това, че собствениците на предприятия в основната си
част не генерират доход от дейността на дружествата, а ги декапитализират с цел
собствена облага. Доминиращата в това време държавна политика е на т. нар.
„меки бюджетни ограничения, чиито принцип на действие с корени в „спасяването“
на губещи предприятия и банки от държавния бюджет:
Може да се счита, че търговските банки са
били използвани от държавата като основен инструмент за осигуряването на меки
бюджетни ограничения за някои фирми. До 1997 г. правителствата се стремяха да
спасят или поне да отложат фалита на някои големи предприятия. С тази цел те
трансформираха редица квази-бюджетни дефицити в дефицити на държавния бюджет.
Това предизвика рязко нарастване на бюджетния дефицит, което бе финансирано
чрез печатането на нови пари.“[3]
Всъщност именно процеса на печатане на
пари и финансиране на бюджетните дефицити чрез пряко заемане на средства от
Българската народна банка към бюджета, а от там към затруднените предприятия,
доведе България до безпрецедентната икономическа и банкова криза през 1996 г. и
1997 г.
3. Декапитализация на банковия сектор
Липсата на реално регулиране на
капиталовите изисквания на банковия сектор доведе до силна декапитализация на
търговските банки в България. Нивото на собствен капитал реално показва размера
на риска, който собствениците на търговските банки понасят в кредитните и
инвестиционните портфейли. Принципите на капиталова адекватност работят на
базата на това, че по-високото наличие на собствен капитал води до по-ниски
нива на общ риск за търговските банки.
По данни от годишните отчети на БНБ
съотношението на собствен капитал към пасиви през 1996 г. е 12.6 % и едва 5.70
% в края на 1997 г. Въпреки че нивата на капитализация през 1996 г. привидно
отговарят на базелските ограничения от 8.00 %, ако се премахне влиянието на
Булбанк, общите нива са далеч под 4 %. Още по-фрапантни са данните за 1995 г.,
според годишния отчет на БНБ (стр. 97), „ако се отстрани влиянието на
Булбанк и някои новолицензирани банки, общата капиталова база и общата
капиталова адекватност към края на 1995 г. стават отрицателни“.
Липсата на капитал в банковата система и
системното им допускане от страна на БНБ са сериозни предпоставки за поемане на
неразумни рискове от страна на търговските банки. Фалит на търговска банка с
отрицателен капитал значи, че поетите от депозантите загуби ще превишат размера
на техните депозити, а загуби за собствениците реално няма да има. Тази рискова
асиметрия е абсолютна предпоставка за дълбока криза в банковия сектор.
4. Банковата паника
Нивата на декапитализация на банковия
сектор поставят системата под риск. Всичко, което е необходимо за започване на
процесите по т. нар. bank run или широкомащабно теглене на депозити от търговските банки е налице. За
допълнително нагнетяване на напрежението роля играе и медийното отразяване.
Например статия от в. Дневник от 01.03.1996 г. е озаглавена „По първа пролет
ще са първите банкови фалити“[4].
Състоянието и фрагментацията на банковата
система са описани много точно в посочената статия по следния начин:
„Освен
с железните банкови правила сега на банкерите им се налага да се съобразяват и
с нарежданията например на промишления министър, който раздава заповеди по
местните гарнизони длъжниците да не плащат на банките. Когато на мушката беше
БЗК Витоша, държавните фирми като по даден сигнал тръгнаха да си телят
депозитите от банката. Бившият вече собственик на БЗК Атанас Тилев направи опит
да отблъсне атаката и обяви, че ще плаща само на частни клиенти. Последвалата
съдба на банката е добре известна. Но това беше първият опит да получи гласност
една битка, която никой не смее да признае. Битката е между държавните и частните
банки. Държавните са по-големите и по-силните. Те имат зад гърба си държавата и
разбира се, правителството. Те пък имат зад своя гръб данъкоплатеца и бюджета.
Големите и силни банки дават и големи лоши кредити /с едно изключение/.
Големите вземаха и големи пари от БНБ и ДСК.“
Наличието на
всички тези предпоставки за криза може да означава само едно – кризата
неминуемо ще се случи. Началото й е поставено в края на 1995 г. , „когато
БНБ изкупи за 1 лв. 90% от акциите с право на глас на
"Агробизнесбанк" АД, Пловдив. Процесът започна да се развива и на
6.03.1996 г. БНБ придоби безплатно над 50% от акциите с право на глас в
"Българска земеделска банка" АД, както и отне лиценза на "Частна
земеделска и инвестиционна банка" АД, София и на "Кристалбанк"
АД, гр.Мадан".[5]
1996 г. се превръща в истински водовъртеж
за финансовата система и икономиката на България като цяло, като “Размерът
на изтеглените средства беше внушителен за мащаба на българската икономика.
Само сумата на изтеглените валутни депозити достига 890 млн. дол. Според
статистиката на платежния баланс за цялата 1996 г. изтичането на капитали
възлезе на стойност 1 007.3 млрд. дол. (10.3% от БВП), в т.ч. резидентно
изтичане в размер на 797.3 млн. дол. Огромното за мащабите на икономиката
изтичане на капитали беше най-силно от началото на икономическата реформа през
1991 г и представляваше силен шок върху финансовата и реалната икономика. През
1996 г. валутните резерви на БНБ спадат със 751.2 млн. дол. (7.7% от БВП), като
само за първото полугодие намалението е 661.6 млн. дол.”[6]
В края на 1996 г. банковата система в
България реално не функционира. Икономиката на страната се намира във фаза на
демонетизация, а рисковете освен икономически се превръщат и в социални.
Заплашено е не само функционирането на финансовата система, под риск е
функционирането на целия обществено-социален строй, а България е на път да се
превърне в страна от типа failed state – номинална държава без реален държавен ред.
Показателни за състоянието на банковата
система в България са и мненията на преки свидетели от сектора, какъвто е и
Цанко Коловски, главен дилър на МОБ Свети Никола АД в периода, който сподели лично
за автора опита си:
„По време на банковата криза логично
доверието между банките при операциите на пазарите беше влошено. Валутната
търговия се извършваше основно през БНБ, до колкото това беше възможно, а
операциите на паричен пазар – почти невъзможни. Банките пласираха свободния си
ресурс на БНБ под формата на овърнайт репо сделки – БНБ предоставяше книжа, а
банките – левов ресурс. Всяка сутрин имаше котировка за този вид овърнайт, като
лихвеният процент достигна 340%.“
5. Икономически ефекти
Случването на банковата и финансова криза
в България води до редица негативни икономически ефекти за страната, които
могат да бъдат открити в данните на Националния статистически институт за
развитието на българската икономика. Превръщането на финансовата криза във
валутна такава, породено от неуспешните опити на Българската народна банка за
подкрепа на обменния курс на българския лев спрямо щатския долар, които водят
до почти пълното изчерпване на валутния резерв на страната. Размерът на кризата е ясно описан в
Годишния отчет на Българската народна банка за 1996 г.:
„При спадащото доверие както в лева, така
и в банковата система, изразяващо се в бързо съкращаване на реалното търсене на
пари, увеличаването на основния лихвен процент от 34 % в края на 1995 г. до 67
% през март 1996 г. нямаше желания стабилизиращ ефект. За да подкрепи лева на
валутния пазар, където традиционното повишено сезонно търсене на валута за
посрещане на плащанията за внос на енергийни ресурси и за обслужване на външния
дълг се мултиплицираше от спекулативно търсене както от търговски банки, така и
от техните клиенти, БНБ бе принудена да продава валута. При отсъствието на
други ефективни парични инструменти на практика централната банка с цената на
валутния резерв изтегляше отпуснатата ликвидност като кредитор от последна инстанция.
Тази комбинация от парични инструменти бе явно неудържима за повече от няколко
месеца, но закупеното, макар и на толкова висока цена, време бе необходимо за
разработване на нужната законодателна основа за изолиране на нежизнеспособните
банки. За съжаление то не бе най-рационално използване и за намаляване на
загубите в реалния сектор чрез ускорено преструктуриране и приватизация.
Нарастващите загуби в националното стопанство, както и скъпото рефинансиране от
БНБ, заместило по-евтините депозитни ресурси, сравнително бързо превърнаха
временните ликвидни затруднения на няколко големи частни и държавни банки в
трайни проблеми, разкриващи тяхната неплатежоспособност.
През май 1996 г., когато валутният резерв
на страната слезе до критично равнище, застрашаващо обслужването на външния
дълг до края на годината, БНБ прекрати подкрепата си за лева на валутния
пазар.“[7]
Казано накратко: бурята бе започнала, а
щетите щяха да са за всички. Икономическите им измерения бяха сериозни, както
можем да видим от отчетените инфлация, спад на реалния БВП и пълна обезценка на
българския лев.
5.1.
Инфлация
Графика 1:
Индекс на потребителските цени, съответен месец от предходната година = 100%, данни от НСИ
Разгръщането на финансовата криза и
превръщането й в икономическа водят до хиперинфлация. Пикът на процесите е през
месец март 1997 х., когато годишният темп на нарастване на потребителските цени
е цели 2 019 %. Това значи, че потребителската кошница за населението е
поскъпнала над 20 пъти само за една година. Казано обратно, българското
население е обедняло 20 пъти в резултат на предизвиканата банкова и финансова
криза.
5.2.
Брутен
вътрешен продукт
По данни на БНБ, реалният БВП на България
намалява с около 10.9 % през 1996 г.[8] и 6.94 %
през 1997 г., като спадът само за първото полугодие е 21 %.[9]
Тези данни са сериозен измерител на
икономическия разпад в България през 1996 г. и първото полугодие на 1997 г.
Кризата във финансовата система води до общо спиране на икономическата
активност в България и реална дисфункция на страната. Ерозията на икономиката е
толкова сериозна, че за достигането на реалния БВП от 1995 г. са необходими
близо 5 години по данни на БНБ. Щетите за Българската икономика са повече от
сериозни, като липса на ефективен механизъм за митигирането поставя
съществуването на страната пред реален риск.
5.3.
Обменен
курс на българския лев спрямо щатския долар
Обречените на провал опити за поддържане
на обменния курс на българския лев спрямо щатския долар с цената на валутния
резерв, които са прекратени в началото на 1997 г. водят до пълна загуба на
стойността на националната валута, която е илюстрирана от Графика 2.
Графика 2: Обменен курс USDBGN, данни на БНБ
В края на зимата на 1997 г. политиците и
обществеността на България са наясно, че излизане от широкообхватната и мащабна
икономическа и финансова криза може да се постигне само чрез външна помощ. По
принципите на международното право тази помощ идва от страна на Международния
валутен фонд, който на цената финансова подкрепа за стабилизиране на
българската икономика и банкова система, въвежда система от дълбоки системни и
законодателни реформи, които коренно променят начина на функциониране на
българската финансова система. Това е обобщено в годишния отчет на БНБ за 1997
г. по следния начин:
„Категорично декларираните намерения за
промени бяха навременно и осезаемо подкрепени от МВФ. През април 1997 г. бе
сключено стабилизиращо споразумение с МВФ, замислено като финансова опора на
предстоящото въвеждане на Паричен съвет в България. През предходните месеци
необходимостта от Паричен съвет, както и от радикални мерки по стабилизация на
финансовата система беше вече получила широка обществена и политическа
подкрепа. Всичко това позволи още преди законодателното регламентиране на
принципите на паричния съвет повечето държавни институции, включително БНБ, да
започнат де факто да функционират по неговите правила“.[10]
След като българската икономика и общество
достигат почти до точката на пречупване в резултат на дълбоката финансова, икономическа
и социална криза, Международния валутен фонд предоставя не само финансова
подкрепа, но и структурна такава, която оказва своето дългосрочно влияние върху
процесите в България чрез осигуряването на стабилност и основа за растеж.
Общото схващане е, че Паричния съвет (или
т. нар. „Валутен борд“) е фиксирането на валутния курс на българския лев към
германската марка през 1997 г., респективно еврото след това, но реалния ефект
се корени в отказа на БНБ за провеждане на парична политика и сериозното намаляване
на рисковия фон за финансовата система, произтичащ от това.
1. Спиране на рефинансирането на търговските
банки и финансирането на бюджета
В системата на паричен съвет Българската
народна банка не може да действа като кредитор от последна инстанция спрямо
търговските банки, както и да финансира техните нужди от текуща или извънредна ликвидност.
По този начин една от причините за финансовата криза от 1996-1997 г. е напълно
премахната в бъдеще. Равнището на моралния риск у собствениците и мениджмънта на
търговските банки е сведено до минимум, като са въведени ясни правила и
процедури по неплатежоспособността на банките.
Отделно от това Българската народна банка
не може да финансира държавния бюджет, както и да изкупува и притежава
български държавни ценни книжа, независимо дали са част от вътрешния или
външния дълг на страната. По този начин реално се спира практиката на „печатане
на пари“, при която държавните ценни книжа са изкупувани от БНБ, при което
реално се увеличава размера на паричната маса и която води до инфлационни
процеси.
Рисковете за изливане на бюджетна във
финансова криза са сериозно минимизирани, а политическите рискове от
въвеждането на нова система на меки бюджетни дефицити са елиминирани. Това води
до поставяне на стабилна макроикономическа основа в страната и нормализиране на
стопанските процеси.
2. Покриване на резервните пари с
високоликвидни валутни активи
Това реално ограничава размера на
паричната маса в обращение до размера на валутния резерв на БНБ и се явява
техническото фиксиране на валутния курс на лева. Този механизъм се изразява в
това, че във всеки един момент БНБ трябва да може реално да обмени широката
парична маса в страната в резервната валута.
Поставянето на това ограничение обвързва
паричната маса в България с представянето на реалния сектор и икономическия
растеж, като гарантира, че балонообразно нарастване на паричната маса няма да
се случи. Стабилността на валутния курс от своя страна води до свиване на
инфлацията и стабилизиране на инвестиционната среда, което е предпоставка за
нарастване на външните инвестиции и икономическия растеж.
3. Равновесието на икономиката се определя от
фискалната сфера
Изключването на монетарната политика от
опциите за икономическо въздействие поставя на преден план фискалната политика
на държавата. Поддържането на ограниченията, въведени от Паричния съвет,
ограничава възможностите за държавна намеса в икономиката до размера на
бюджетните дефицити. Те от своя страна са ограничени от възможностите за
финансиране на държавния бюджет чрез емисиите на вътрешен и външен дълг, като в
правилата на Паричния съвет особена важност има втората компонента.
Реалните въжделения на част от
политическия елит за безконечно финансиране на стопански загуби чрез държавния
бюджет са елиминирани, а липсата на достъп на България до международните
финансови пазари в първите години след въвеждането на Паричния съвет означават,
че на политиката на големи фискални дефицити е сложен реален край. От своя
страна това води до допълнителна стабилизация на икономическата сфера, както и
до предвидимост относно бъдещата фискална политика на страната.
4. Прехвърляне на динамиката на ликвидността
към междубанковите пазари
Изключването на БНБ от участие в местния
междубанков пазар води до стабилизацията му. Централната банка не може да
въздейства на търсенето и предлагането, да влива и оттегля ликвидност. По този
начин лихвените равнища са стабилизирани, като търговските банки започват да
формират лихвената си основа на база рисковия си профил и нужди от финансиране.
В допълнение към това, фиксирането на
обменния курс на лева към еврото води до сериозно повишение на основните лихви,
тъй като възможността за обмен с централната банка от търговските банки по
фиксиран курс предоставя възможност за лихвен арбитраж при наличието на
сериозен лихвен диференциал между лева и еврото.
Опитът на автора на статията на местните и
международните парични пазари показва, че при наличието на арбитражна
възможност същата е използвана и бързо затваряна от търговските банки в
България. Съществуването на пазар на валутни суапи между еврото и българския
лев има спекулативна насоченост, като в периода след въвеждането на валутния
борд той бе използван от някои международни рискови инвеститори за опит за
спекулация срещу стабилността на българския лев (продажба на левове срещу евро
и обратната им покупка в бъдещето). Тези процеси са почти напълно изчезнали в
последните 7 години, което показва сериозното нарастване на инвеститорското
доверие в българската икономика.
5. Въвеждането на ефективен банков надзор
Като условие по пакета структурни реформи
от страна на МВФ бе и въвеждането на ефективен банков надзор. Липсата на
регулаторна рамка за такъв и пълната неефективност на съществуващия в периода
преди 1 юли 1997 г. бяха от решаващо значение за възникването на финансовата
криза.
След намесата на МВФ и приемането на
съответните законодателни реформи, БНБ започна стриктно да следи за
изпълнението на базелските критерии за капиталова адекватност на банките. Бяха
въведени редица инструменти за мониторинг и ограничаване на кредитния, ликвидния
и оперативния риск на банките. Този процес бе амплифициран и от членството на
България в ЕС, като въвеждането на Закона за кредитните институции през 2006 г.
осигури въвеждането на европейска рамка за контрол върху банковия сектор и по
този начин приключи периода по стабилизиране на сектора и осигури бъдеща
стабилност.
За да се проследи ефектът от въвеждането
на съвет, отново ще се върнем към разглежданите в Раздел 1 макроикономически
показатели, а именно темп на нарастване на БВП и инфлация. В допълнение ще
разгледаме и ръста на преките чуждестранни инвестиции като барометър за
доверието в българската икономика.
1. Брутен вътрешен продукт
Графика 2 БВП - ПРОИЗВОДСТВЕН МЕТОД - НАЦИОНАЛНО
НИВО2, 2 (млн. лв.) По цени на 2015 г., източник НСИ
Тенденцията на нарастване на брутния вътрешен продукт е отчетлива, както е и отчетлив факта, че за завръщане на нивата на българската икономика до предкризисното равнище са необходими почти 7 години. Въпреки това осигуряването на стабилна финансова основа от Паричния съвет води до устойчиво нарастване на БВП на страната.
Като период на намаляващо нарастване се
отличава времето след финансовата криза през 2009 г. Това също донякъде може да
бъде отнесено към ефектите от Паричния съвет. Политиката на основните централни
банки след международната финансова криза от 2009 г. бе свързана главно със
стимулиране през монетарните системи, което донякъде доведе до известна неконкурентност
на българската икономика. Това може да бъде отчетено и като евентуална цена на
стабилността, която заплащаме чрез липсата на възможности за провеждане на
монетарни политики. Факт е, че доверието на обществото в политическото
управление на страната не е достатъчно за получаване на монетарна независимост,
а и евентуалната устойчивост на монетарните стимули е все още въпросителна.
2. Инфлация
Графика 3: Средногодишен ИПЦ, предходната
година = 100, източник НСИ
След като вече разгледахме равнищата на инфлация от над 2 000 % през 1997 г., горната графика говори сама за себе си. Изваждането на опцията за печатане на пари от страна на централната банка и финансирането на бюджетни дефицити води до сериозна стабилност на потребителските цени. Освен прогнозируемост и липса на социално напрежение, ценовата стабилност е и в основата на бъдещия икономически растеж, а това е пряко осигурено от наличието на правилата по Паричния съвет.
Подкрепата за паричния съвет в България е
изключително широка, като нито едно правителство или политическа сила, колкото
и авантюристично да е настроена тя, не влиза в полемика относно неговото
съществуване. Осигурената устойчивост, макар и на цената на някои икономически
възможности, е ключова за стопанските субекти в страната.
Може би най-сериозният момент на натиск
върху устойчивостта на Паричния съвет и финансовата система в България се случи
през 2014 г. с фалита на Корпоративна търговска банка АД. В първите дни на
неплатежоспособността на банката имаше известен натиск за използване на ролята
на кредитор от последна инстанция. Възможността за разливане на кризата към
останалите търговски банки с преимуществено българско капиталово участие също
изглеждаше сериозна, като елементи на bank run се появиха и спрямо Първа инвестиционна банка АД.
Въпреки това политическото ръководство на България се въздържа от пряк натиск
върху БНБ, а професионалното ръководство на централната банка действа
прагматично, запазвайки правилата на Паричния съвет. След известни действия от
страна на Министерство на финансите (пласирането на депозит в Първа
инвестиционна банка АД), кризата бе бързо овладяна, а стабилността на банковия
сектор остана непокътната въпреки фалита на сравнително голямата търговска
банка. Това бе и доказателство за въведената от Паричния съвет стабилност във
финансовата система.
Бъдещето на Паричния съвет също изглежда относително ясно. След въвеждането на България в Механизма на валутните курсове (ERM II), в присъединителното споразумение с Европейската централна банка бе ясно записано, че присъединяването на България към Евро зоната, като единствена реална и нормална опция за бъдещо развитие на страната в Европейския съюз, ще стане при фиксирания курс на лева спрямо еврото, 1.95583 лева за 1 евро. Това ще бъде и нормалният край на една парична система, изиграла своята роля за икономическата и финансова стабилност на България в последните повече от 25 години.
Липсата на реални законодателни и
управленски рамки и практики в годините непосредствено след преминаването на
България доведе до възможности за икономическо и финансово дестабилизиране на
страната. Политиката по меки бюджетни ограничения, съчетана с декапитализирането
на икономиката, авантюристичното фискално поведение на първите демократични
правителства и липсата на реални контролни механизми доведе до възникването на
банковата криза през 1996-1997 г.
Развитието на кризата постави икономиката
и социалния строй в България пред сериозни предизвикателства, близки до тотален
икономически крах. Перфектната буря от фактори за възникване на кризата
доведоха до хиперинфлация и икономически спад. Всички тези предпоставки
обусловиха нуждата от дълбоки реформи във финансовия сектор.
Тези реформи доведоха до излизане на
Българската народна банка от нейната монетарна роля и въвеждането на Паричен
съвет, който освен фиксиране на обменния курс на българския лев към германската
марка/еврото осигури и рамката за бъдеща икономическа устойчивост.
Икономическите данни след въвеждането на
Паричния съвет показват устойчив растеж на българската икономика, подкрепен с нормални
равнища на инфлация и бюджетна стабилност. Общото ниво на доверието в
българската икономика и банков сектор също нарасна значително.
Присъединяването на България към механизма ERM II и приемането на страната в Евро зоната са единствения път за излизане от Паричния съюз, Път, който само ще ни осигури допълнителна стабилност и основа за растеж.
1.
Игнатиев, П., „Банковата криза в България
през 1996-1997 г.“, Институт за икономически изследвания.
https://www.iki.bas.bg/Journals/EconomicThought/2003/2003-1/4.pdf
2.
Димитров,
Л., 1999 г., „Бюджетните ограничения на фирмите през периода 1996-1997 г.“,
Агенция за икономически анализи и прогнози.
https://econpapers.repec.org/paper/eafwpaper/21999bg.htm
3.
Годишен
отчет на БНБ за 1996 г.
https://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubPeriodical/PubPAnnualReport/index.htm?forYear=1996
4.
Годишен
отчет на БНБ за 1997 г.
https://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubPeriodical/PubPAnnualReport/index.htm?forYear=1997
[1]
Игнатиев, П., „Банковата криза в
България през 1996-1997 г.“
[2]
https://lex.bg/laws/ldoc/2133122051
[3]
Димитров, Л., 1999 г., „Бюджетните
ограничения на фирмите през периода 1996-1997 г.“, Агенция за икономически
анализи и прогнози,
[4]
https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1996/03/01/1405620_po_purva_prolet_shte_sa_purvite_bankovi_faliti/
[5]
Игнатиев, П., „Банковата криза в
България през 1996-1997 г.“, стр. 81
[6]
Игнатиев, П., „Банковата криза в
България през 1996-1997 г.“, стр. 81
[7]
Годишен отчет на БНБ за 1996 г.
[8]
Годишен отчет на БНБ за 1996 г. стр.
19
[9]
Годишен отчет на БНБ за 1997 г.,
стр. 25
[10]
1997 г. стр. 11
Comments
Post a Comment