Развитие на банковия сектор в България в периода 2007-2022 г.
Развитие на
банковия сектор в България в периода 2007-2022 г.
Автор: Николай
М. Ваньов, CFA
Юни 2023 г.
Въведение
Банковият сектор във всяка
една страна е ключов за икономическото й състояние и базата за нейното бъдещо
развитие. Българският банков сектор в текущото му състояние е формиран от
финансовата криза у нас в периода 1996-1997 г. и последвалото въвеждане на
паричния съвет. Членството на България в ЕС и очакваното членство в Евро зоната
са другите основни моменти на изграждане на сектора.
Настоящата курсова работа
разглежда основните предпоставки за функциониране на сектора, законовите и
регулативни изисквания и главните участници в него. Развитието на сектора е
разгледано през призмата на ключови показатели за проникването му в икономиката
и добавената му стойност.
Перспективите и развитието
на сектора са разгледани в период на глобалната финансова криза през 2007-2008
г., последвалата я европейска дългова криза, фалита на Корпоративна търговска
банка и след кризисното развитие в сектора. Засегнати са и влиянието на
пандемията ковид-19, както и глобалните инфлационни процеси и войната в Украйна
през последните 2 години.
Глава 1:
Теоретична част
1. Структура на банковия сектор в България
Банковият сектор в България се състои само и
изцяло от банки, лицензирани от Българска народна банка, съгласно изискванията
на Закона за кредитните институции (Виж Глава 1, т.2). Към дата на съставяне на
настоящата курсова работа, секторът се състои от 17 банки и 7 клона на чуждестранни банки, опериращи
на територията на Република България.
Структурата на банковия сектор в България,
свързана с изграждащите го елементи, а именно – търговските банки и клоновете
на чуждестранни такива, е една от най-непроменливите в българската история.
Банките, като основен икономически агент за трансфер на капитали от
спестителите към кредитополучателите, присъстват неизменно в българската
история и настояще. Поради степента на развитието на публичните капиталови
пазари и значително по-ниското търсене и предлагане на капитали там (например общата капитализация на индекса
на „сините чипове“ на Българската фондова борса към 08.06.2023 г. е в размер на
4.2 млрд. лв., сравнена с активите на Банка ДСК АД и УниКредит Булбанк АД,
двете най-големи банки в България по размер на активите, всяка с над 30 млрд.
лв. активи към 31.03.2023 г.), обуславя високото значение на банковия сектор
като основна медия за трансфер на капитали в България.
2. Основни закони, регулации и документи,
регламентиращи дейността на банковия сектор в България
Основният закон, регулиращ банковия сектор в
България е Законът за кредитните институции (ЗКИ) с последна редакция от 2022
г. В него е дадена дефиницията за банка[1]:
Чл. 2. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.,
в сила от 30 април 2011 г.; изм. – ДВ, бр. 25 от 2022 г.) Банка (кредитна
институция) е:
1. юридическо лице, което извършва
публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя
кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, или
2. юридическо лице, което извършва някоя
от дейностите по чл. 6, ал. 2, т. 3 и 6 от Закона за пазарите на финансови
инструменти, което не е дилър на стоки или квоти за емисии, предприятие за
колективно инвестиране, застраховател или презастраховател(…)
В чл. 2 от ЗКИ са дефинирани основните дейности,
които една банка може да извършва, освен публично привличане на влогове и други
възстановими средства, а именно:
·
Платежни
услуги по смисъла на Закона за платежните услуги.
·
Издаване
и администриране на други средства за разплащане (напр. пътнически чекове и
кредитни писма).
·
Приемане
на ценности на депозит.
·
Дейност
като депозитарна и попечитеска институция.
·
Финансов
лизинг.
·
Гаранционни
сделки.
·
Търгуване
за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни
метали, с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна
валута и благородни метали.
·
Предоставяне
на брокерски услуги, съгласно Закона за пазарите на финансови инструменти.
·
Парично
брокерство.
·
Придобиване
на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и
др.).
·
Издаване
на електронни пари.
·
Придобиване
и управление на дялови участия.
·
Отдаване
под наем на сейфове.
·
Събиране,
предоставяне на информация и референции относно кредитоспособността на клиенти.
·
Дейност
като доставчик на услуги по колективно финансиране по смисъла на Регламент ЕС
2020/1503 (участие в кредитни синдикати).
Законът за кредитните институции урежда и
участието на банки от страни от Европейския съюз на българския банков пазар без
изрично получаване на лиценз от Българска народна банка (чл. 2, ал. 5).
Други закони, регулиращи основната дейност на
банките като влогонабиращи и кредитораздаващи органи са Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за възстановяване и преструктуриране на
кредитни институции и инвестиционни посредници, както и прилежащите към тях
наредби и подзаконови нормативни актове.[2]
В допълнение към това, банките попадат под
регулацията на редица общоевропейски актове, сред които основни са Регламент
575/2013, Регламент 1093/2010 и др.[3]
В дейността си по предоставяне на брокерски услуги
и други сделки с финансови инструменти, банките попадат под регулациите на
Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на
ценни книжа и европейските регламенти, свързани със сделките с финансови
инструменти.
Освен горепосоченото, банките се явяват и първични
дилъри (след допълнителна лицензия от БНБ и Министерство на финансите), като в
тази си дейност те са регулирани от Закона за държавния дълг и Наредба 5 на
Министерство на финансите на Българска народна банка.
3. Регулатори
Основният регулатор на банковия сектор в България
по смисъла на ЗКИ е Българската народна банка. Управление „Банков надзор“ към
БНБ има правомощията за прилагане на надзор върху банките в България, като
управлението има задължението да извършва регулярни (годишни) проверки и
пълни/тематични извънредни проверки. Проверките се извършват след заповед на подуправителя
на БНБ, отговорен за управление „Банков надзор“.
Сделките с финансови инструменти на банките в
България подлежат на регулация от страна на Комисията за финансов надзор, като
отговорен за назначаването на тези проверки е заместник председателя на
комисията, ръководещ направление „Надзор на инвестиционната дейност“.
В дейността си като първични дилъри на български
държавни ценни книжа, банките подлежат на регулации и от страна на Министерство
на финансите съгласно изискванията на Наредба 5 на БНБ и МФ.
В касовата си парична дейност (вноски и тегления
на банкноти и монети, съхранението им и предоставянето на банкови сейфове)
банките в България подлежат на регулативен и нормативен надзор от Министерство
на вътрешните работи.
В дейността си по вписване, заличаване и
приобретяване на обезпечения банките са регулирани от Министерство на
правосъдието.
В допълнение към това, съгласно изискванията на ЕС
за регулациите на банките в съюза и статута на България като член в механизма ERM
II (чакалнята на Евро зоната), като
съгласно установения механизъм за тясно сътрудничество между Европейската
централна банка и БНБ, считано от 01.10.2020 г. компетентният орган за
лицензиране на кредитни институции е ЕЦБ.[4] Съгласно залегнали в
меморандума изисквания, считано от края на 2020 г. надзорът върху петте
най-големи по размер на активите банки в България се осъществява съвместно от
БНБ, ЕЦБ и Европейския банков орган.
4. Основни участници в сектора
Банковият сектор у нас е съставен от 17 местни
банки, лицензирани от БНБ, и 7 клона на чуждестранни банки. Измерителна единица
за участниците в сектора е размера на техните общи активи по счетоводен отчет
за финансовото състояние. БНБ разделя участниците на банковия пазар в България
на 3 групи според техния размер и системна важност, като групите с включените в
тях банки са, както следва:
|
Банка |
Общо активи (млн. лв.) |
Група |
|
Банка ДСК |
30 419 |
Първа
група |
|
УниКредит Булбанк |
30 403 |
|
|
Обединена българска банка |
30 373 |
|
|
Юробанк България |
16 985 |
|
|
Първа инвестиционна банка |
12 932 |
|
|
Централна Кооперативна
Банка |
7 865 |
Втора група |
|
Алианц Банк България |
4 117 |
|
|
ПроКредит Банк |
3 751 |
|
|
Българска банка за развитие |
3 171 |
|
|
Инвестбанк |
2 991 |
|
|
Българо-американска кредитна банка |
2 677 |
|
|
ТИ БИ АЙ Банк |
2 284 |
|
|
Интернешънъл Асет Банк |
2 254 |
|
|
Общинска банка |
2 197 |
|
|
Търговкса банка Д |
1 513 |
|
|
Тексим Банк |
582 |
|
|
Токуда Банк |
465 |
|
|
Ситибанк Европа - клон България |
1 979 |
|
|
ИНГ Банк НВ - клон София |
1 375 |
Клонове на
чуждестранни банки |
|
БНП Париба Пърсънал Файненс СА - клон България |
989 |
|
|
БНП Париба СА - клон София |
859 |
|
|
ТеДже Зираат Банкасъ - клон София |
343 |
|
|
Варенголд Банк АГ - клон София |
78 |
|
|
Бигбанк АС - клон България |
15 |
Важно е да се отбележи, че секторът е доминиран от
банки с чуждестранни мажоритарни собственици, като техните активи представляват
118.8 млрд. лв. или близо 74 % от сектора (ако към тях се добавят и активите на клоновете на
чуждестранни банки в България, делът нараства на близо 77.5 %). Банките с
международна мажоритарна собственост в България са Банка ДСК (част от OTP
Group, Унгария), УниКреди Булбанк
(част от UniCredit Group, Италия),
Обединена българска банка (част от KBC Bank, Белгия), Юробанк България (част от Eurobank
EFG, Гърция), Алианц Банк България (част от Allianz
AG, Германия), ПроКредит Банк
България (част от ProCredit Group AG, Германия) и ТИ БИ АЙ Банк (част от TBI Group, Латвия),.От останалите банки 2 са публични
компании, търгувани на Българската фондова борса (Първа инвестиционна банка и
Централна кооперативна банка) с преобладаващо българско участие, а останалите –
непублични банки с българско мажоритарно участие.
Концентрацията в сектора, измерена чрез Herfindahl-Hirschman
индекса[6] е относително ниска, като
отчетеният показател към края на март 2023 е 1 307, което е под прагът за
средна концентрация от 1 500. Въпреки, че банките от първа група доминират
сектора по пазарен дял, конкуренцията и борбата за разрастване при тях също е
сериозна.
5. Дейност на икономическия сектор
Основната дейност на банковия сектор се състои във
влогонабирането и отпускането на кредити. По данни на БНБ за последното
тримесечие на 2022 г.[7] кредитите са нараснали с
3.1 млрд. лв. спрямо септември същата година, а общият размер на кредитния
портфейл е 96.1 млрд. лв. (58.5 % от БВП на страната по данни на НСИ). За същия период депозитите се
увеличават с 5.9 млрд. лв. до 134.1 млрд. лв. (81.6 % от БВП на страната).
Тъй като капиталовите пазари в България остава
сравнително слабо развити, ролята на основен разпределите на капитал от спестителите
към инвеститорите се пада на банковата система, а устойчивите ръстове на
кредитите и депозитите са признак за това.
6. Продукция на банковия сектор и принос за
икономиката на България
По данни на Националния статистически институт[8] банковия сектор, като част
от сектор Финанси и застраховане допринася за 5.3 % от БВП на страната, а
заетите в сектора[9]
са 135 272 лица или 3.9 % от общия брой заети лица в България.
Глава 2:
Емпирична част
За изследването на развитието на банковия сектор в
България ще бъде приложена рамката, зададена от Beck, Demirgüc-Kunt и Levine[10]. В труда си, авторите отбелязват няколко важни за
банковата система критерии за развитие:
1. Активи на банковата система към БВП:
повишаването на дела на активите на банковата система към БВП е индикатор за
повишаване на нивото на икономическо развитие.
2. Съотношение кредити към депозити на
банковата система: повишаването му показва подобрение във функцията на
финансовото посредничество и преразпределението на финансов ресурс от банковата
система.
3. Нива на нетния лихвен марж (лихви по
лихвоносни активи – лихви по лихвоплащащи пасиви): повишението в нивата му води
до по-ниски нива на ефективност на банковата система.
4. Административни разходи към общо активи на
банковата система: повишението на този показател води до по-ниска ефективност
на банковия сектор.
Отделно от горните показатели, ще бъдат разгледани
нивата на обща капиталова адекватност и капиталова адекватност на банките от
първа и втора група, като показател за общите нива на ливъридж и риск в
банковата система. Нивата на абсолютна ликвидност (парични средства към общо
активи) ще служат за разглеждане на общото ниво на ликвиден риск в банковия
сектор.
1. Тенденции и показатели на развитие на
банковия сектор в периода 2007-2022 г.
1.1.
Коефициент
на проникване на банковия сектор спрямо БВП на страната
Графика 1: Съотношение общо активи на банковия сектор към БВП на България[11]
Въпреки че липсва ясна тенденция за съотношението активи/БВП, тенденцията за задържане на общото съотношение в диапазона 90-100 % е отчетлива. Показателят показва две основни направления: съизмеримост на българския банков сектор като съотношение към БВП на страната с тези на страните-членки на ЕС от Централна и Източна Европа[12], както и възможност за допълнително проникване и експанзия на сектора.
Достигането на пик от
малко над 102 % през 2020 г. и последвалият спад са главно свързани с
усилването на темпа на нарастване на номиналния БВП на страната поради повишението
на инфлацията. Това нарастване създава възможност за допълнително развитие на
сектора, като го прави и инвестиционна възможност за местни и чуждестранни
инвеститори.
1.2.
Съотношение
кредити/депозити
Графика 2: Съотношение кредити/депозити[13]
Основният извод от тенденцията в горната графика е, че наблюдаваме известно намаление на използването на депозитния ресурс за кредитиране от банките в България. Това намаляване на съотношението може да свидетелства донякъде за забавяне на финансовата интермедиация на банките у нас, което обаче води и до по-нисък риск в системата (по-нисък общ ливъридж на депозитните средства).
Завръщането на коефициента
на нива от над 80 % през първото тримесечие на 2023 г. дава известен сигнал за
засилване на кредитната дейност и възможност за постигане на допълнителен
икономически растеж чрез засилване на кредитирането.
1.3.
Нетен
лихвен марж
Графика 3: Нетен лихвен марж, 2007-2022 г., лихви по депозити и лихви по
кредити[14]
Тенденцията за спад в нетния лихвен марж след 2015 г. е показателна за развитието на банковия сектор в България. Понижението от 5.13 % през 2015 г. до малко над 3 % в края на 2022 г. ясно показва подобреният достъп до кредитен ресурс на икономическите агенти, както и понижаването на цената му.
Още по-отчетливо подобрението на достъпността до кредитен ресурс е
демонстрирано от понижението на осреднения лихвен процент по отпуснатите от
банковата система кредити. Факт е, че лихвите по депозитите спадат до почти
нулеви равнища, като това е пряк резултат от лихвената политика на Европейската
централна банка и пълното и пренасяне на паричните и депозитни пазари в
България чрез ефектите от паричния съвет.
1.4.
Административни
разходи/общо активи[15]
Горната графика ясно показва повишаващата се
ефективност на банковия сектор в България. Делът на административните разходи
към общите активи на банковата система е в постоянна тенденция на спад, което
пряко означава по-малко допълнителни разходи за интермедииращата функция на
банките и по-достъпен кредитен ресурс.
1.5.
Капиталова
адекватност
Графика 5: Капиталова адекватност на банковата система, 2007-2022 г.[16]
В допълнение липса и
сериозна дисперсия между равнищата на капиталова адекватност на банките от
първа и втора група, което показва сравнително еднакви нива на риск между
различните участници в системата. Тази липса на дисперсия се транслира и между
банките с местна мажоритарна собственост и тези с чуждестранна такава. Изводът
е, че банковата система систематично поддържа добри нива на капитализация и
капиталови буфери.
1.6.
Абсолютна
ликвидност на банковата система
Графика 6: Абсолютна ликвидност (парични средства/общо активи), 2007-2022
г.[17]
Банковата система в
България поддържа високи нива на абсолютна ликвидност, като тенденцията е за
повишаването им след 2014 г. Това допълнително обуславя понижените нива на общ
риск в системата. В допълнение, наличието на излишна ликвидност дава
допълнителни възможност за генериране на растеж в отпуснатите кредити и
паричното предлагане, като потенциал за допълнителен икономически растеж на
страната.
2. Фактори за развитието на банковия сектор
Първият фактор обуславящ развитието на банковия
сектор у нас е членството на България в ЕС. Отварянето на българския пазар към
общоевропейския повиши нивото на интерес на чуждестранни инвеститори към
българския банков сектор. Въпреки че редица чуждестранни инвестиции са
направени преди де-юре приемането на страната в ЕС (двете най-големи банки у
нас ДСК и Булбанк са придобити от съответно OTP Group и UniCredit Group преди 2007 г.), основен фактор за извършването им
е именно предстоящото членство на България в ЕС.
Вторият фактор свързан с развитието на сектора е
влиянието на глобалната финансова криза и последвалата я европейска дългова
криза (виж Раздел 4).
Третият фактор е фалита на Корпоративна търговска
банка АД през 2014 г. Това бе първият и засега единствен банков фалит у нас
след финансовата криза от 1996-1997 г. и въвеждането на паричния съвет. По
времето на фалита на КТБ банката бе пета по размер на активите у нас. Реално
лихвената политика на банката представляваше икономическа тежест за целия
местен сектор, тъй като КТБ поддържаше изключително високи равнища на лихвените
проценти по привлечените депозити (в конкретния случай – по разплащателни сметки
на клиенти). Тези високи нива доведоха до наплив от капитали към банката и
разпалиха ефективна депозитна война в България. Изкуственото завишаване на
лихвите по депозитите доведе до повишаване на лихвите по кредитите и понижена
достъпност на кредитния ресурс. Всичко това бе допълнително утежнено от
въпросителната политика по кредитиране на де-факто свързани със собственика непечеливши
бизнеси и реална загуба на ресурс и капитал. Фалитът на КТБ бе сериозен
систематичен шок за българската банкова система, като щетата за Фонда за
гарантирането на влоговете в банките бе в размер на 3.7 млрд. лв.[18]
Четвърти фактор, касаещ развитието на банковия
сектор у нас е наличието и оттеглянето на чуждестранни инвеститори. В
последните години в България чрез закупуването първо на СИБанк, а след това на
Обединена българска банка и на Райфайзенбанк България, присъствие придоби
белгийската КВС Group NV.
Стратегически чрез придобиванията си белгийската група се стреми да заеме водещ
дял в сектора, като към края на първото тримесечие на 2023 г. тя е с почти
равни дялове с тези на Банка ДСК и УниКредит Булбанк в челото на класацията на
банките по размер на активите. В същото време през последните години видяхме
оттегляне на два важни чуждестранни инвеститора. Освен вече споменатата
продажба на Райфайзенбанк България от австрийската Raiffeisenbank
International, френската Societe
Generale SA също напусна страната
след продажба на българската й банка, ЕС ДЖИ Експресбанк на OTP Group. Международните инвеститори и банкови
групи имат изключително водеща роля за развитието на банковия сектор у нас и
подобряването на ефективността му, като оттеглянето им винаги има негативен
ефект.
3. Влияние на паричния съвет върху банковата
система
Именно кризата в буковия сектор през 1996-1997 г.
свързана с редицата фалити на търговски банки и банковата паника бяха в
основата на нуждата от въвеждането на паричния съвет в България. Чрез неговото
въвеждане бе сложен край на прякото финансиране на държавния бюджет от
Българската народна банка и реалното увеличаване на паричната маса без
покритието й.
Основен елемент от въвеждането на паричния съвет
за банковата система е спирането на функцията на БНБ като кредитор от последна
инстанция на търговските банки. Същността на тази функция е осигуряването на
буфер от стабилност за банковата система при външни и вътрешни шокове, но в
годините преди банковата криза тя по-скоро бе използвана като средство за
финансиране на губещи бизнеси в условията на т.нар. „меки бюджетни дефицити“.
Банковата система в България премина през
периодите на глобалната финансова криза без особени сътресения, което показва,
че ефекта от липсата на кредитор последна инстанция не представлява
материализиране на сериозен риск за сферата. Единственият случай, когато реално
такава функция бе необходима, бе през лятото на 2014 г., когато след фалита на
Корпоративна търговска банка се наблюдаваше частична банкова паника и отлив на
депозити от банките с местна мажоритарна собственост. Най-застрашена в онзи
момент бе Първа инвестиционна банка, като ликвидността на банката бе
стабилизирана чрез депозит на Министерство на финансите (за който след това
България попадна под процедура за нерегламентирана държавна помощ в рамките на
законодателството на ЕС).
Реално въвеждането на паричен съвет през 1997 г. и
фиксирането на обменния курс на лева към германската марка, респ. еврото,
спомогна за привличането на редица чуждестранни инвестиции и ресурс в банковата
система у нас, като по този начин бе спомогнато кредитирането и икономическия
растеж.
Косвен ефект от въвеждането на паричния съвет и
съпътстващите го договорки с Международния валутен фонд бе и подобрението в
банковия надзор в България. Въпреки че за пълното възвръщане на доверието в
сектора бяха необходими години, както и че то бе разклатено от фалита на
Корпоративна търговска банка, в момента доверието на депозантите в сектора е на
изключително високо равнище.
4. Влияние на глобалната финансова криза
върху банковия сектор и след кризисно развитие
Отново систематична криза за самия банков сектор
се оказа разразилата се през 2007-2008 г. глобална финансова криза. Прякото й
влияние върху сектора бе доста притъпено. Освен липсата на ликвидност и
понижението на ликвидните показатели (виж Графика 6), банковата система в
България бе защитена от основните негативни ефекти, като банкови фалити у нас в
този период нямаше.
Развитието на глобалната финансова криза и
прерастването й в дългова криза за страните от периферията на Евро зоната,
както и фалита на Гърция по държавния й дълг оказаха по-непосредствен ефект върху
българския банков сектор. Първоначално той бе свързан с нарастване на общото
ниво на риск в системата и по-високи лихвени равнища. Гръцките банки, които
бяха основни участници в българския банков пазар започнаха да се оттеглят след
нуждата от преструктуриране на глобалните им бизнеси и така местният пазар бе
напуснат от NBG (Обединена
българска банка), Alpha Bank (Алфа банк – клон София) и Piraeus Bank (Банка Пиреус България). Тъй като изходите бяха
свързани с придобиване на съответните банки от местни конкуренти, това понижи
конкуренцията на българския банков пазар, но също така понижи и основните
рискове.
Последващ ефект от финансовата и дълговата криза
бе устойчивото понижение на лихвените равнища от страна на ЕЦБ. Обвързаността
на българския лев с еврото и възможността за лесно и почти безрисково постигане
на лихвени арбитражи между двете валути доведе до устойчив спад на лихвените
равнища в България след 2015 г., а вливането на ликвидност чрез количествените
улеснения в Евро зоната допринесе за по-добрата ликвидност на сектора и
съществено понижи риска от шокови сценарии.
5. Предимства и недостатъци на банковия
сектор в България. Мерки и перспективи.
През разглеждания период едно от основните
предимства на банковия сектор в България е пониженото ниво на идиосинкратичен
риск. Уроците от финансовата криза през 1996-1997 г. у нас изглеждат добре
научени, като поддържането на по-ниски равнища на риск в сектора го предпази от
ефектите на глобалната финансова криза през 2007-2008 г.
Паричният съвет също се очертава като основно
предимство за сектора, като освен гарантирането на обменния курс на
националната валута и съпътстващата го ниска волатилност и възможности за
банкова паника, допринесе и за ненамесата на държавата и БНБ в сектора. По този
начин общият риск в сектора бе сериозно намален.
Като основен недостатък в периода се очерта
недоброто равнище на банков надзор в системата. Материализацията на този
недостатък дойде през 2014 г. с фалита на Корпоративна търговска банка. След него надзорът в сектора бе подобрен,
като основна методическа роля за това имаше Европейският банков орган. Влизането на България в чакалнята на Евро
зоната (механизмът ERM II) доведе
до допълнителен надзор на систематично важните банки у нас от страна на
Европейската централна банка, като по този начин допълнително усили механизмите
за банков надзор.
Нечленството на страната в Евро зоната се оказа
един от основните недостатъци на сектора в последните години. Въпреки че
лихвените ефекти от понижените лихви във валутния съюз в крайна сметка
преминаха и в България, липсата на достъп на местните банки до операциите по
количествените улеснения от ЕЦБ доведоха до загуба на потенциал. Членството в
Евро зоната е и най-основата възможност, която съществува пред сектора за
увеличаване както на темповете на кредитиране, така и за общо намаляване на
рисковия фон.
6. Влияние на пандемията covid-19,
периода на висока инфлация и войната в Украйна.
Пандемията ковид-19 предизвика редица непланирани
рискове за банковата система. Намалената икономическа активност, свързана с
необходимите затваряния на икономиките и предизвиканите от нея понижения на
приходите в редица сектори и на БВП като цяло поставиха под въпрос
кредитоспособността на икономическите агенти и качествата на кредитните
портфейли на банките. В тази връзка в края на март 2020 г. на паневропейски
ниво бе приет мораториум върху изплащането на главници по кредитите, който бе
приложен и у нас[19].
Действието на този мораториум позволи на банките да защитят качеството на
кредитните си портфейли и да няма сериозно увеличение на лошите кредити в
системата.
След намаляването на интензитета на пандемията и с
помощта на редицата монетарни стимули за преодоляването й, банковата система у
нас отбеляза рекордни нива на кредитиране и възвръщаемост. Повишаването на тези
параметри спомогна за високото общо равнище на икономически растеж в страната.
Нарастването на инфлационните равнища в глобален и
местен аспект не се материализира в нарастване на риска за банковата сфера у
нас. От една страна общият прираст на инфлацията доведе до нарастване на
депозитната база и ликвидността в системата. От друга консервативният подход в
кредитирането не доведе до шокове в икономиката. Войната в Украйна усили
инфлационните ефекти, но ниските нива на общ риск в българската банкова система
спомогнаха за устойчивото справяне с кризата.
Заключение
Банковият сектор в
България демонстрира устойчиво развитие в периода 2007-2022 г. Ключово за това
е ниското равнище на общ риск в сектора, съпроводена от по-доброто му проникване
в българската икономика, както и подобряването в достъпността на кредитния
ресурс за икономическите агенти в България.
Проникването на сектора и
общата финансова интермедиация от него са ключови за икономическото развитие на
страната. И двата фактора отбелязват устойчиво нарастване. Всичко това води до
подобряване в представянето на сектора и ролята му като фактор за икономическа
активност и растеж.
Преминаването на сектора
през световната финансова криза и фалитът на Гърция по държавния дълг като
систематично събитие за Евро зоната показват неговата устойчивост. Ефектите от
спомагателната монетарна политика на Европейската централна банка и тяхното
преливане в българския банков сектор чрез системата на паричния съвет допълват
позитивното развитие на сектора. Преминаването през ковид-19 пандемията и
стабилното поведение на сектора в условията на завишена инфлация и
геополитическа несигурност, предизвикана от войната в Украйна допълнително
илюстрират стабилността на сектора.
Основната положителна
предпоставка за бъдещото развитие на сектора ще бъде пълноправното членство на
България в Евро зоната и възможността на българските банки за пряк достъп до
ликвидност и банков надзор от Европейската централна банка. Това би спомогнало
допълнително ефективността и положителните икономически ефекти на сектора и
страната като цяло.
Библиография
Beck, Demirgüc-Kunt, Levine, 2009, Financial
Institutions and Markets across Countries and over Time: Data and Analysis, Policy
Research Working Paper 4943, The World Bank Research Group, Finance and Private
Sector Team
[1] Закон за кредитните институции
https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/laws_creditinstitutions_bg.pdf
[2] Пълен списък може да намерите на:
https://www.bnb.bg/AboutUs/AULegalFramework/AUNationalLegalFramework/AULFOrdinances/index.htm
[3] Пълен списък можете да намерите на:
https://www.bnb.bg/AboutUs/AULegalFramework/AUEULegalFramework/AUEULFRegulation/index.htm
[5] Източник: БНБ
[7] Банките в България: октомври-декември 2022
г.
https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_b_in_b_2022_12_bg.pdf
[8]https://www.nsi.bg/bg/content/2206/%D0%B1%D0%B2%D0%BF-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE
[9] https://www.nsi.bg/bg/content/2245/%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE
[10]
Beck, Demirgüc-Kunt, Levine, 2009, Financial Institutions
and Markets across Countries and over Time: Data and Analysis, Policy
Research Working Paper 4943, The World Bank Research Group, Finance and Private
Sector Team
[11] Данни: БНБ (активи на банковия сектор) и
НСИ (БВП по производствен метод)
[12]
Beck, Demirgüc-Kunt, Levine
[13] Данни: БНБ
[14] Данни: БНБ
[15] Данни БНБ
[16] Данни: БНБ
[17] Данни: БНБ
Comments
Post a Comment